След кризата в животновъдството през 2008 г., когато фалитите засегнаха не само обикновените стопанства, но и биологичните ферми, браншът бавно се съвзема и през миналата година статистиката отчита двоен ръст в биологичното говедовъдство.
Това сочат актуалните данни на агростатистиката, които сравняват развитието на биологичното производство в страната от 2007 г. до 2011 г., съобщиха от министерството на земеделието.
Ако през 2007 г. в страната са се отглеждали едва 395 говеда, то през миналата година са отчетени близо хиляда животни. Бавният прираст се дължи основно на дългия етап за сертифицирането на кравефермите, което за предприемачите означава замразяване на първоначалните инвестиции в продължение на 7-8 години, докато започнат да печелят от тези ферми.
Затова и инвестициите се пренасочват основно към отглеждането на овце и кози, които са по-лесни за отглеждане и чиито инвестиции стопаните успяват много по-бързо да се възстановят, поясниха експерти.
Данните за миналата година сочат, че в сертифицираните биологични стопанства са се отглеждали над 10 хиляди кози и овце при 2 800 през 2007 г. В същото време при производството на млечни продукти се наблюдава значителен спад, което се обяснява с отказа от инвестиции в млекопоризводството.
Докато през 2007 г. биофермите са произвели над 217 тона биосирене, през миналата година това производство е паднало до 144 тона. В същото време се отчита лек ръст в производството на кисело мляко. Данните за миналата година сочат, че общо произведеното кисело мляко и сирене надхвърля 300 тона.
Значителен ръст се отбелязва и при производството на мед, като през миналата година сертифицираните пчелни семейства вече надхвърлят 58 хиляди при близо 36 хиляди през 2007 г. Спрямо 2010 г. броят на биологичните пчелни семейства е увеличен с 27%.
Това дава отражение и на количествата биологично добит мед, при които е отчетен 14% ръст през 2011 г. спрямо предходната година, сочи анализът.
За първи път през миналата година е била сертифицирана и ферма за бизони, отглеждани по екологичен начин. Нетрадиционо за българските условия е и създаването на маслинови градини, при които не се прилагат химически обработки.
Докато при биологичното животновъдство инвестициите са доста ограничени, то по отношение на растениевъдството се наблюдава по-голяма активност, сочи още анализът.
Докато през 2007 г. общите площи с биокултури в страната са били малко повече от 130 хиляди декара, то през миналата година общата им площ достига 270 хиляди декара, сочат данните.
Най-голям дял се падат на зърнените и технически култури, които заемат около 120 хиляди декара. Значително нарастват и сертифицираните градини, като за миналата година те са заемали над 60 хил. дка.


Рубио: България беше сред полезните за САЩ съюзници в НАТО по време на войната с Иран
Срещата с Тръмп даде на Си Дзинпин нещо, за което отдавна копнееше
Министър Ивкова: Онкологичният скрининг, като метод за вторична профилактика, е сред приоритетите ми
Ще поскъпнат ли самолетните билети в Европа заради кризата в Иран?
ЕС активно ще следи разпространението на хантавируса
Квантови сензори в Космоса ще са следващата революция в прогнозата за времето
В. Панев: Инфлацията може да се овладее с намаляване на паричното предлагане
Корейският фондов пазар е в плен на спекулативна мания
Лагард: Намираме се в повратен момент за реформирането на ЕС
Завръщането на Тръмп води до отлив на $3 млрд. китайски инвестиции във ВЕИ
Renault иска 10 години без нови правила за достъпните коли
Honda показа два нови хибридни модела
Мотоциклет с V8 двигател от Ferrari беше продаден за 500 000 долара
Китай изгражда най-големия зимен полигон за електромобили
Обслужване на AMG One с пробег 185 км излезе колкото нов SUV
Нов украински прехващач може да подсили отбраната на Европа
DARA и "Бангаранга" са на финал на Евровизия
Денисиньо е новият шампион на Hell’s Kitchen, грабна 50 000 евро
Еврото, цените и властта: Накъде върви държавната намеса?
Сериалът "Тед Ласо" променил живота на Хада Уодингам