След кризата в животновъдството през 2008 г., когато фалитите засегнаха не само обикновените стопанства, но и биологичните ферми, браншът бавно се съвзема и през миналата година статистиката отчита двоен ръст в биологичното говедовъдство.
Това сочат актуалните данни на агростатистиката, които сравняват развитието на биологичното производство в страната от 2007 г. до 2011 г., съобщиха от министерството на земеделието.
Ако през 2007 г. в страната са се отглеждали едва 395 говеда, то през миналата година са отчетени близо хиляда животни. Бавният прираст се дължи основно на дългия етап за сертифицирането на кравефермите, което за предприемачите означава замразяване на първоначалните инвестиции в продължение на 7-8 години, докато започнат да печелят от тези ферми.
Затова и инвестициите се пренасочват основно към отглеждането на овце и кози, които са по-лесни за отглеждане и чиито инвестиции стопаните успяват много по-бързо да се възстановят, поясниха експерти.
Данните за миналата година сочат, че в сертифицираните биологични стопанства са се отглеждали над 10 хиляди кози и овце при 2 800 през 2007 г. В същото време при производството на млечни продукти се наблюдава значителен спад, което се обяснява с отказа от инвестиции в млекопоризводството.
Докато през 2007 г. биофермите са произвели над 217 тона биосирене, през миналата година това производство е паднало до 144 тона. В същото време се отчита лек ръст в производството на кисело мляко. Данните за миналата година сочат, че общо произведеното кисело мляко и сирене надхвърля 300 тона.
Значителен ръст се отбелязва и при производството на мед, като през миналата година сертифицираните пчелни семейства вече надхвърлят 58 хиляди при близо 36 хиляди през 2007 г. Спрямо 2010 г. броят на биологичните пчелни семейства е увеличен с 27%.
Това дава отражение и на количествата биологично добит мед, при които е отчетен 14% ръст през 2011 г. спрямо предходната година, сочи анализът.
За първи път през миналата година е била сертифицирана и ферма за бизони, отглеждани по екологичен начин. Нетрадиционо за българските условия е и създаването на маслинови градини, при които не се прилагат химически обработки.
Докато при биологичното животновъдство инвестициите са доста ограничени, то по отношение на растениевъдството се наблюдава по-голяма активност, сочи още анализът.
Докато през 2007 г. общите площи с биокултури в страната са били малко повече от 130 хиляди декара, то през миналата година общата им площ достига 270 хиляди декара, сочат данните.
Най-голям дял се падат на зърнените и технически култури, които заемат около 120 хиляди декара. Значително нарастват и сертифицираните градини, като за миналата година те са заемали над 60 хил. дка.


Нищожна част от всички украински бежанци в ЕС се намират в България
Ето какво ще е времето утре
Барселона и Реал Мадрид ще играят на по-малко от 500 км от Варна
„Музиката на Санремо“ идва във Варна на 21 август
Костадин Костадинов е рекордьор по изминати километри със служебен автомобил на НС
Найджъл Фараж очаква лесна победа, но умората от него расте
Meta премахна 750 000 профила на лица под 16 години в Австралия
Южна Корея отказва балистични ракети на Украйна главно заради конституцията си
Инжектирай с повишено внимание
АЕЦ на морето и още ПАВЕЦ: Как България да спаси енергетиката в климатична криза
Mercedes-Maybach S680, направен за ЛеБрон Джеймс, се продава
Изпреварил времето си: Пророческото семейно комби на Ford
Защо шофьори на BMW не дават мигач
Роботите на Hyundai правят чудеса при паркиране
Защо производителите крият дръжките на задните врати
Министър Найденов: Антон Станков остави ярка следа в правния и обществения живот
Йотова: Бургас има невероятен шанс да покаже България на Европа