След кризата в животновъдството през 2008 г., когато фалитите засегнаха не само обикновените стопанства, но и биологичните ферми, браншът бавно се съвзема и през миналата година статистиката отчита двоен ръст в биологичното говедовъдство.
Това сочат актуалните данни на агростатистиката, които сравняват развитието на биологичното производство в страната от 2007 г. до 2011 г., съобщиха от министерството на земеделието.
Ако през 2007 г. в страната са се отглеждали едва 395 говеда, то през миналата година са отчетени близо хиляда животни. Бавният прираст се дължи основно на дългия етап за сертифицирането на кравефермите, което за предприемачите означава замразяване на първоначалните инвестиции в продължение на 7-8 години, докато започнат да печелят от тези ферми.
Затова и инвестициите се пренасочват основно към отглеждането на овце и кози, които са по-лесни за отглеждане и чиито инвестиции стопаните успяват много по-бързо да се възстановят, поясниха експерти.
Данните за миналата година сочат, че в сертифицираните биологични стопанства са се отглеждали над 10 хиляди кози и овце при 2 800 през 2007 г. В същото време при производството на млечни продукти се наблюдава значителен спад, което се обяснява с отказа от инвестиции в млекопоризводството.
Докато през 2007 г. биофермите са произвели над 217 тона биосирене, през миналата година това производство е паднало до 144 тона. В същото време се отчита лек ръст в производството на кисело мляко. Данните за миналата година сочат, че общо произведеното кисело мляко и сирене надхвърля 300 тона.
Значителен ръст се отбелязва и при производството на мед, като през миналата година сертифицираните пчелни семейства вече надхвърлят 58 хиляди при близо 36 хиляди през 2007 г. Спрямо 2010 г. броят на биологичните пчелни семейства е увеличен с 27%.
Това дава отражение и на количествата биологично добит мед, при които е отчетен 14% ръст през 2011 г. спрямо предходната година, сочи анализът.
За първи път през миналата година е била сертифицирана и ферма за бизони, отглеждани по екологичен начин. Нетрадиционо за българските условия е и създаването на маслинови градини, при които не се прилагат химически обработки.
Докато при биологичното животновъдство инвестициите са доста ограничени, то по отношение на растениевъдството се наблюдава по-голяма активност, сочи още анализът.
Докато през 2007 г. общите площи с биокултури в страната са били малко повече от 130 хиляди декара, то през миналата година общата им площ достига 270 хиляди декара, сочат данните.
Най-голям дял се падат на зърнените и технически култури, които заемат около 120 хиляди декара. Значително нарастват и сертифицираните градини, като за миналата година те са заемали над 60 хил. дка.


„Булгаргаз“ иска ново сериозно увеличение на цената на газа
Служител във варненска заложна къща присвои чужди вещи
ЕП иска повече пари за подготовка на ЕС за бъдещи кризи
На първо четене: Депутатите одобриха акциза за мощните коли и забраната за търговия с домашна ракия
Все по-малки жилища се строят във Варна
Георги Ганев: Бюджет 2027 е крайно неамбициозен, но можеше и да е по-лош
EDP: Волатилността на енергията ще зависи дали ще е студено
Синдикатите в Испания организираха най-голямата обща стачка от 2012 г. насам
По-скъп газ с още 14% през декември, предлага "Булгаргаз"
Airbnb: Регулирането ни в Барселона вдигна цените
Никола Цолов остава във Формула 2 и догодина
Колите на Mercedes-Benz сами ще потеглят на зелено
Депутатите подкрепиха акциз до 6000 евро за мощните коли
Audi оцени новата си суперкола на 700 000 долара
GPS принудително ограничава скоростта на шофьори-рецидивисти
Мило Борисов е новият собственик на Ботев (Пловдив)?
Шефът на Кауфланд се закани: Фалитът на КТБ ще ви се стори като летен бриз
Кметът Терзиев издаде заповед за премахване на опасните елементи от Княжевския лифт
И “Възраждане” против промените за личните асистенти