След кризата в животновъдството през 2008 г., когато фалитите засегнаха не само обикновените стопанства, но и биологичните ферми, браншът бавно се съвзема и през миналата година статистиката отчита двоен ръст в биологичното говедовъдство.
Това сочат актуалните данни на агростатистиката, които сравняват развитието на биологичното производство в страната от 2007 г. до 2011 г., съобщиха от министерството на земеделието.
Ако през 2007 г. в страната са се отглеждали едва 395 говеда, то през миналата година са отчетени близо хиляда животни. Бавният прираст се дължи основно на дългия етап за сертифицирането на кравефермите, което за предприемачите означава замразяване на първоначалните инвестиции в продължение на 7-8 години, докато започнат да печелят от тези ферми.
Затова и инвестициите се пренасочват основно към отглеждането на овце и кози, които са по-лесни за отглеждане и чиито инвестиции стопаните успяват много по-бързо да се възстановят, поясниха експерти.
Данните за миналата година сочат, че в сертифицираните биологични стопанства са се отглеждали над 10 хиляди кози и овце при 2 800 през 2007 г. В същото време при производството на млечни продукти се наблюдава значителен спад, което се обяснява с отказа от инвестиции в млекопоризводството.
Докато през 2007 г. биофермите са произвели над 217 тона биосирене, през миналата година това производство е паднало до 144 тона. В същото време се отчита лек ръст в производството на кисело мляко. Данните за миналата година сочат, че общо произведеното кисело мляко и сирене надхвърля 300 тона.
Значителен ръст се отбелязва и при производството на мед, като през миналата година сертифицираните пчелни семейства вече надхвърлят 58 хиляди при близо 36 хиляди през 2007 г. Спрямо 2010 г. броят на биологичните пчелни семейства е увеличен с 27%.
Това дава отражение и на количествата биологично добит мед, при които е отчетен 14% ръст през 2011 г. спрямо предходната година, сочи анализът.
За първи път през миналата година е била сертифицирана и ферма за бизони, отглеждани по екологичен начин. Нетрадиционо за българските условия е и създаването на маслинови градини, при които не се прилагат химически обработки.
Докато при биологичното животновъдство инвестициите са доста ограничени, то по отношение на растениевъдството се наблюдава по-голяма активност, сочи още анализът.
Докато през 2007 г. общите площи с биокултури в страната са били малко повече от 130 хиляди декара, то през миналата година общата им площ достига 270 хиляди декара, сочат данните.
Най-голям дял се падат на зърнените и технически култури, които заемат около 120 хиляди декара. Значително нарастват и сертифицираните градини, като за миналата година те са заемали над 60 хил. дка.


Климатът на България се променя: Хиляди жертви и над 1 млрд. евро загуби
Български учени разкриха ключ към рядко генетично заболяване
България е сред последните в ЕС по изучаване на втори чужд език
Гилфойл натиска България за американския газ - на срещата с Йотова присъства и лобист на гръцка компания
Ето какво ще е времето в понеделник
Изкуственият интелект ще позволи правни услуги на по-приемлива цена
Асоциираното членство на Канада в ЕС изглежда изгодно за тях, но повдига въпроси
Данъчна заплаха е вдигнала изплащанията от британските непублични фондове
Енергийната инфлация в Европа създава печеливши и губещи акции
Лондон е заплашен с жилищна криза през идните години
Най-скъпият Rolls-Royce струва повече от 30 нови Ferrari
93-годишен продаде огромната си колекция от страхотни коли
Как да „спасите“ акумулатора в извънредна ситуация
Plug-in хибридите с най-голям електрически пробег
Opel Monza GSE: Забравеният магистрален звяр
"Късметът може да изчезне": Защо атомната бомба не е пример за управление на ИИ?
ГДБОП: Българите търсят алтернативи след края на Zamunda, ArenaBG и Zelka
Русия порази централата на най-големия мобилен оператор в Украйна
Омбудсманът: Никой не знае какъв ще бъде размерът на минималната заплата