И в България е имало плащания за площи без земеделска дейност

В България помощи за единица площ са получавали и собственици на парцели, за които „няма явни доказателства някога да са използвани за земеделски цели“. Това е записано в доклада на Европейската сметна палата по повод схемата за плащане на единица площ в общността.

Одиторите придружават коментара си и с богат снимков материал.

България е единствена от новите страни в ЕС, която има стандарти за „добро състояние на земите“.  Но се оказва, че дори при положение, че има записани стандарти, е имало подобни нередности.

Опорочаване на схемата, чиято цел е подпомагане на новите страни в ЕС,  обаче е имало не само в България, сочи докладът.

По схемата само през миналата година са разплатени над 5 млрд. евро. Бенефициенти са земеделски производители от 10 държави от общността, сред които и България.

Като една от основните слабости на Схемата за единно плащане за площ (СЕПП) е посочено, че от нея се възползват големите ферми. Данните на Европейската сметна палата са, че 2% от фермерите у нас са получили над половината от европейските средства по тази схема.

Земеделският министър Мирослав Найденов коментира по тази тема, че плащанията за единица площ ще бъде основната тема на започващия утре (28 ноември) Съвет на министрите от ЕС с портфейл селско стопанство. „Има данни за финансиране на голф игрища или паркове по тази схема, дори и на имоти, собственост на британската кралица“, допълни още той.

Той обаче отказа да уточни дали по схемата за единица площ у нас са били плащани субсидии за парцели, които не се използват за земеделски нужди.

В заключение от Европейската сметна палата препоръчват промяна на фокуса на СЕПП и насочването й към активните земеделски производители, които извършват редовно конкретни земеделски дейности. Какъв обаче ще е механизмът - тепърва ще бъде уточнявано.