Зърнопроизводителите си правят лоша услуга

Зърнопроизводителите искат изтегляне на субсидиите на площ, които трябва да получат в началото на 2014 г., за есента на тази година, стана ясно през седмицата. Аргументите, които се изтъкват, са растящите разходи по производството и очертаващите се по-ниски приходи спрямо миналата стопанска година заради по-ниските изкупни цени на зърното. Искането обаче е несъстоятелно и вредно, не само от гледна точка на държавните финанси и земеделския бранш като цяло, но и за самите зърнопроизводители, коментира икономистът Николай Вълканов от Института за пазарна икономика.

По-рано през тази година заради натиск от страна на земеделците за изплащане на субсидиите през февруари се наложи тегленето на държавен заем от над 800 млн. лв. Изтеглянето на субсидиите за 2013 г. през тази година ще натовари допълнително бюджета с близо 1 млрд. лв., за който ще бъде необходим нов временен заем (и съответно ревизия на бюджета, за да бъде повишен таванът за брутния нов дълг през тази година), докато средствата бъдат възстановени от ЕС. В настоящата атмосфера на политическа нестабилност, поемане на значителни социални ангажименти от страна на държавата и несигурност за фиска е безотговорно и неморално да се оказва подобен натиск. 

Друг съществен аргумент против искането е, че  производителите се радваха на няколко поредни силни години от гледна точка на конюнктурата на външните пазари (рекордно високи изкупни цени на основните зърнени култури). Селското стопанство е бизнес с добре известна цикличност и най-елементарното нещо, което е длъжен да направи всеки уважаващ себе си предприемач, е в добри години да трупа резерви за времена на спад.

Постоянното прибягване до държавна намеса говори, че въпреки огромния финансов ресурс, който влиза в сектора по линия на ОСП, сектор зърнопроизводство не само не увеличава своята конкурентоспособност, а става зависим от субсидиране и съответно по-нестабилен отколкото преди 2007 г., като моралният риск в бранша нараства. Много от днешните проблеми на зърнопроизводството като увеличаващи се ренти и поскъпване на основни суровини и материали за бизнеса са функция именно на огромните средства за пряка подкрепа, които се изливат в него – нещо, за което ИПИ неведнъж е алармирал. Налице е монетарен проблем в най-чистия си вид – простото изсипване на пари в даден сектор автоматично води до инфлация при факторите и суровините за производство – в случая ренти, торове, препарати и пр., което понижава евентуалните печалби.

Развиващата се силна зависимост на бранша от европейското субсидиране е на път да му изиграе много лоша шега. Постоянното чакане на субсидии прави земеделците по-податливи на външни шокове, защото те постепенно губят усета си за норма на печалба, трупане на резерви и гъвкавост по отношение на пазарната конюнктура. Ако има ферми, които заради неразумни инвестиции и експанзия са изправени пред заплахата от фалит заради понижените цени на зърното, то те трябва да бъдат оставени на лечебната сила на пазара и ако не могат да се преборят, редно е да загубят бизнеса си заради недалновидни решения. Това би било единственото оздравително средство срещу прекомерната зависимост от субсидии.