ИПИ: Драмата с правото на чужденци да купуват земя е измислена

През последните дни един призрак броди из страната – призракът на чужденеца, дошъл да изкупи българската земя, пише в коментар експертът от Института за пазарна икономика (ИПИ) Николай Вълканов. 

От 1 януари 2014 г. мораториумът върху продажбата на земеделска земя на чуждестранни физически и юридически лица от държави, членки на ЕС или на Европейското икономическо пространство (ЕИП), трябва да отпадне. В интернет пространството дори тръгна петиция, която призовава: „Нека всички заедно се обединим и защитим това, за което редица поколения българи са проливали кръвта си, и да спрем разпродаването и "подаряването" на българската земя на чужденци”.

По настояване на земеделски производители и след разговори с Националната асоциация на зърнопроизводителите министърът на земеделието и горите Димитър Греков прегърна горещия призив и отправи официално запитване до Брюксел дали мораториумът може да бъде удължен до 2020 г.

Кой би спечелил и кой би загубил от удължаването на мораториума?

На теория ще спечелят българските земеделци и вътрешните инвеститори, които очакват спад в цената на земята още през тази година заради ниските изкупни цени на зърното, анализира Вълканов. Те ще могат да си напазаруват парцели без външна конкуренция.

Съответно - губещите ще бъдат собствениците на земи, които биха искали да ги продадат на по-добра цена. На теория губещи ще бъдат и всички потребители на храни, доколкото конкуренцията между производителите на вътрешния пазар ще продължи да бъде административно ограничена заради затрудненията пред чуждите инвестиции.

На практика обаче цялата драма е преувеличена, смята още експертът и посочва мотивите за това свое твърдение.

На първо място и в момента никой не може да спре гражданин на ЕС или ЕИП да купува и обработва земя в България. Вратички в закона има – било чрез регистрирана в България фирма, било чрез наследство. Има редица примери за граждани и фирми от други страни, които от години правят земеделски бизнес в страната на наета, а някои от тях и на собствена земя – италианци, гърци, китайци и пр.

Съществуват редица по-сериозни пречки пред правенето на селскостопански бизнес в страната – разпокъсана собственост на земята, тромави и скъпи процедури по прокарването на вода и ток, липса на качествена работна ръка, липса на специалисти, тежка бюрокрация и корупционен натиск от администрацията, културни различия и пр.

Забраната в сегашния си вид се отнася само за граждани и фирми от ЕС и Европейското икономическо пространство, т.е. опасенията, че „турците ще ни изкупят”, заради които бе въведена и конституционната забрана още през 1991 г., са неоснователни. Разпоредбата по отношение на физически и юридически лица от трети страни пък гласи, че могат да придобиват собственост единствено по силата на международен договор.

Съвсем отделен е въпросът доколко и тази част от закона е особено адекватна на нуждите от инвестиции и технологии в българското земеделие.

Впрочем, ако имаше такъв огромен интерес към земята в страната, тя отдавна щеше да е изкупена по един или по друг начин (какво вече стана ясно, възможности за това има и в момента). Тук е мястото да припомним и многобройните опити на предишни правителства да бъдат привлечени катарски, израелски и какви ли не още инвеститори в родното земеделие, завършили напълно безплодно.

Болезнената истина е, че не сме особено атрактивни за правене на бизнес дори в сфера, в която се славим с традиции – селското стопанство.