Готвят се финансови механизми за подкрепа на износителите към Сърбия

Подготвят се специални финансови инструменти, с които да се стимулират и подпомагат българо-сръбските търговски отношения. Това съобщи зам.-министърът на икономиката Красин Димитров по време на Българо-сръбски бизнес форум, организиран в рамките на Българския икономически форум, който се провежда днес и утре в София.

Българската банка за развитие (ББР) и Държавният фонд за развитие на Сърбия ще развият механизми и продукти, с които ще се подпомага експортът на български стоки към Сърбия. Предвиждат се и финансови механизми за подпомагане на сръбски фирми, които купуват български инвестиционни стоки, посочи Димитров.

„В момента тече процес по преработка на стратегията на ББР, банката вече пусна на пазара нов продукт за микрокредитиране, който е много конкурентен и няма аналог. Надявам се в кратък срок да приготвим и останалите инструменти”, коментира Красин Димитров пред Investor.bg.

Предвижда се създаването на инструмент за предекспортно финансиране на български фирми – ще се предоставят средства за закупуване на материали и суровини за производството на продукти, за заплащането на транспорта и разходите около сключването на сделката, поясни зам.-министърът.

Допълнително износът за Сърбия може да се насърчава чрез банкови кредити за малкия и среден бизнес по линия на JEREMIE, допълни той.

Регионален бизнес съюз на Балканите - инструмент за привличане на инвестиции

Димитров подчерта, че има идея за основаването на регионален бизнес център – съюз, подобен на Вишеградската четворка (Полша, Чехия, Словакия и Унгария). Водеща роля в регионалния съюз се планира да имат България, Сърбия, Румъния, донякъде – и Унгария, както и Хърватия, която от тази година вече е членка на Европейския съюз (ЕС), посочи зам.-министърът.

„За да гледа западният бизнес на нас като на равнопоставен партньор, ние трябва да имаме критична маса от потребители и възможност да генерираме доходи. Обединяването на малките държави от Югоизточна Европа ще създаде възможност и предпоставки за привличането на инвестиции в региона. Опитваме се да направим силно регионално сътрудничество, което да може да привлече инвеститори”, коментира Красин Димитров.

 „Ние сме един по-специфичен регион в сравнение с останалата част на Европа и е необходима допълнителна интеграция на нашите връзки, за да постигнем по-добри резултати за нашите икономики”, заключи той.

Той очерта изграждането и засилването на инфраструктурните връзки между България и Сърбия като основен приоритет, както и прилагането на мерки за интеграция на малкия и среден бизнес в двете държави.

Красин Димитров посочи, че се обсъжда и задълбочаване на сътрудничеството между София и Белград в областта на енергетиката. Той припомни, че се подновява работата по газовата връзка между двете държави и интерконекторът вече е включен в приоритетите на Сърбия.

Други ключови сектори, в които България и Сърбия могат да осъществяват успешно сътрудничество, според зам.-икономическия министър са производството на автомобилни компоненти, минното дело, леката промишленост (текстил и хранително-вкусова промишленост) и туризмът.

Той подчерта, че за тази година посещенията на сръбски туристи в България са се увеличили с над 12 на сто, а Сърбия е на четвърто място по туристически пътувания на българите след Турция, Гърция и Македония.

На форума представителите на сръбската страна потвърдиха ангажимента на Белград сръбската част от магистралата София – Ниш да бъде довършена през 2016 г. Наскоро бяха прекратени договорите между Сърбия и Alpine Bau за изграждането на няколко участъка от трасето, по които фирмата работеше, след като тя подаде молба за несъстоятелност. До края на годината ще се проведат нови търгове за нови изпълнители на строителството.

Същевременно Сърбия също разчита на европейски средства за изграждането на коридорите 7 и 10. От догодина се планира да започне подобряването на плавателния път по Дунав. Предвижда се и строителство на голям интермодален терминал към Белград и изграждане на прилежаща инфраструктура, така че той да бъде свързан с коридор 10, модернизиране на жп линията Ниш-Димитровград и свързването й с българската жп система и други дейности.