До 2020 г. изостаналите региони ще се подпомагат по иновативни методи

Въпреки направените в последните години инвестиции от над 12,4 милиарда лева в шестте региона за планиране на България, с изключение на Югозападния регион, всички други пет изостават от средното равнище за ЕС, а Северозападният е най-бедният в целия Евросъюз.

Това каза вицепремиерът Зинаида Златанова по време на публично изслушване „Политики за развитие на изостаналите региони“ в Народното събрание, като изтъкна, че за следващия програмен период (2014-2020) правителството ще разработи стратегически подходи, така че финансите да се насочат целенасочено в определени дейности, които да дадат ефект най-късно до седем години.

Вицепремиерът изтъкна, че политиките за преодоляване на регионалните различия до 2020 година залагат подпомагане на по-слабо развитите региони чрез два иновативни подхода - интегриран териториален подход и финансиране по няколко фонда с цел по-бърз напредък.

Златанова посочи, че за първи път в Споразумението за партньорство е посочено, че най-бедният регион в ЕС – Северозападна България, се нуждае от териториална инвестиция.

Другият подход за балансиране на регионите - многофондовото финансиране, също е иновативен, подчерта вицепремиерът. Тя обясни, че отделни региони ще могат да кандидатстват по повече от един фонд с цел по-бърз напредък. Тя акцентира върху това, че местното население следва да се мобилизира и по негова инициатива да се изработят стратегии за инвестиции, които да бъдат финансирани.

"Най-важното е участието на местните власти", изтъкна Златанова. И допълни, че централната власт ще очаква идеи и активна помощ от регионалните власти, за да се възродят изоставащите региони до ниво на центрове на растеж и заетост. Златанова апелира към кметове и областни управители за съдействие.

Регионалният министър Десислава Терзиева посочи, че страната ни продължава да бъде най-бедният от европейските региони и с годините дисбалансите са се задълбочили. Тя каза, че в новата Национална стратегия за регионално развитие до 2022 година са заложени не само приоритети, но и мерки как на практика да се прилагат политиките – една от стъпките е чрез регионалните съвети в шестте региона за планиране.

Според нея ключов приоритет в стратегията са мерките за активизиране на специфичния потенциал на малките региони и подобряването на транспортната свързаност. Акцент е и възстановяването на традиционните икономически дейности в изостанали гранични и периферни селища. Средствата, на които ще се разчита, са от няколко източника, посочи Терзиева -  еврофинансиране, публично частно партньорство и от Публичната инвестиционна програма, така че с бюджетни средства да се финансира инфраструктурата на регионите.

По думите на Терзиева до края на годината ще бъдат готови още 90 км нови магистрали, но ще се работи и по рехабилитация на малките пътища от първи, втори и трети клас, които свързват регионите. Тази идея вече се реализира след заделянето на 50 милиона лева за второкласната пътна мрежа от програмата, каза министърът.

Правителството ще работи и за децентрализация на държавното управление – за това общините сами да управляват собствени средства по проекти.

Председателят на Европейския икономически и социален комитет Анри Малос коментира, че регионалните различия не са специфичен проблем за България, но е важно страната ни да има собствена визия за местно развитие на регионите и едва тогава да разпределя евросредствата.

"Ще имате достъп до средства от ЕС, но трябва да имате визия какво да правите в регионите - за развитие на местните човешки ресурси и фокус върху конкретни дейстния, за да не се губи време и пари за допълнителни анализи“, каза Малос.