78% от бизнеса нямат контакти с научните среди

78% от бизнеса нямат контакти с научните среди. За разлика от тях обаче 63,4% от учените и изследователите посочват, че тяхната организация поддържа трайни връзки и сътрудничество с бизнеса. Това стана ясно днес на представянето на резултатите от проучването „Изследване и анализ на нивото на подготвеност на представители на академичните и научни институции и бизнеса за съвместна високотехнологична и иновативна научно-изследователска дейност“.

Най-лошото е, че докато академичните среди са убедени в потребността от сътрудничество между науката и бизнеса, то почти 80% от фирмите считат, че няма такава необходимост, коментира социологът Иво Желев. Бизнесът търси научно-изследователските структури едва тогава, когато има реална необходимост от тях и се появи проблем.

Освен това за бизнеса научните форуми и конференции имат значително по-малко значение за създаване на сътрудничество между двете сфери.

Основните пречки при търсенето на финансиране на иновации и пред двете сфери е бюрокрацията и липсата на информация.

Основните начини, по които се установява контакт между двете среди, в повечето случаи са базирани на лично познанство и неформални канали (44,3% от бизнеса и съответно 51,5% от академичните среди посочват това в проучването).

И бизнесът, и научните среди са заявили в проучването, че съвместната работа е успешна, когато е в резултат на самоинициатива, а не вследствие на програмно-проектни финансирания. Това показва, че все още не е развита напълно ролята на работодателските и браншовите организации.

От проучването става ясно и че нивото на подготвеност на представители на академичните и научни институции е по-високо, отколкото на бизнеса, а усилията би следвало да са балансирани.

Към настоящия момент заетите в научните среди оценяват състоянието на своята организация много по-високо, отколкото представителите на фирмите, съответно 32,7% от учените посочват много добро състояние срещу 1,9% от бизнеса.

Образователните институции декларират значително по-високи инвестиции в машини, оборудване и информационни и комуникационни системи (ИКТ). Половината от научните организации имат и специален бюджет за научно-изследователска и развойна дейност (НИРД) спрямо едва 3,8% от бизнеса.

Инвестициите в НИРД заемат символично място в бюджетните приоритети на фирмите. Една четвърт от фирмите смятат, че не е имало никакво положително отражение върху работата им, а друга една трета от запитаните не могат да преценят дали инвестициите са имали значение.

Финансови затруднения се срещат повече сред академичните среди, но пред тях са изправени и предприятията.

Проучването показва, че една от причините за слабата приложимост на научните продукти е, че пазарното мислене не е присъщо на академичните кадри.

Не всички университети имат развити и работещи научно-изследователски сектори, които да улесняват комуникацията с бизнеса и да подобрят значително информираността за различните възможности и форми на финансиране, сочи още проучването.

Изследването е проведено сред академичната общност и сред различни компании и се реализира от Министерството на образованието и науката.