Бъдещето на КТБ – все повече извън намесата на държавни пари

Случващото се с Корпоративна търговска банка (КТБ) и тази седмица не излезе от актуалните теми у нас. В края на миналата седмица бе публикуван докладът на одиторите на КТБ, а по-късно Европейската комисия призова за бърз достъп на вложителите до гарантираните от закона депозити.

Това се случва на фона на все по-умерените коментари от страна на парламентарно представените партии и все по-активното предлагане и търсене на пазарни варианти за оздравяване на КТБ, при които да не се посяга на държавни пари за обезщетяване на вложителите.

Сред тези варианти са участие на акционерите в увеличение на капитала (където надеждите са насочени главно към оманския фонд, притежаващ 30% от банката), увеличение на капитала през фондовата борса с възможност за участие на широк кръг инвеститори, разделяне на активите в „добра” и „лоша” банка и така нататък.

Всички обаче са категорични, че преди да се направи каквото и да било, е нужно да се знае какво е реалното състояние на КТБ. А това трябва да стане ясно до 20 октомври, когато изтича поставеният от БНБ срок към квесторите и одиторите за оценка на кредитния портфейл на банката.

В случая обаче важно е и какви са позициите на парламентарно представените партии, тъй като до голяма степен решението на казуса ще има и своето политическо измерение. За момента на политическия фронт все още не е ясно какво ще се случи с КТБ, но през последните седмици преобладават по-балансираните изказвания и предложения.

Ето какво предлагат водещите политически сили, които имат шансове да участват в следващия парламент:

ГЕРБ

Преди около две седмици Бойко Борисов предложи план за възстановяването на КТБ, който преминава през покана към акционерите за набавяне на капитал и запориране на активите на банката, докато там работят квесторите. След изпълнението на тези стъпки за банката има два пътя:

"Единият - банката се оздравява и не се налага държавата, респ. бюджетът, да се намеси. Гаранционният фонд покрива влоговете до 100 000 евро, останалите суми стават задължение на банката, която след оздравяването ги покрива. Системата се стабилизира и всичко си продължава плавно и равномерно. Държавата не се намесва", смята лидерът на ГЕРБ.

"Вторият - ако КТБ не се стабилизира, тогава активите й се прехвърлят към друга банка, която поема и лошото, и доброто. И след съответните търгове и продажби на тези активи се покриват депозитите над 100 000 евро. И пак не се налага държавата да се намесва", посочва Бойко Борисов.