Банкова метеорологична прогноза

Отложихме класацията и събитието „Банка на годината 2013” за края на месец октомври тази година, защото обстановката в първите дни на юли не беше подходяща за такъв тип събитие, пише Валентин Панайотов, председател на Асоциация „Банка на годината“, в свой анализ на банковата система.

Надяваме се дотогава да има и принципно разрешение на казуса КТБ. „Банка на годината“ предстои, класацията е важна, защото българската банкова система работи. Сравнено с предходни години е в нормално състояние, при условие че казусът с КТБ е изолиран случай за банковата система. Вече е ясно, че това не е типичен банков случай. Нека да отчетем работата на останалата част на българската банкова система през миналата година.

Същевременно обаче случаят КТБ в такава степен фокусира вниманието, че някак започна да се отъждествява с представата за българската банкова система. Като че ли обществото се превърна в общество от банково грамотни и по подобие на футбола страстно ангажирани с различни основни тимове и играчи.

Пишещият тези редове представлява организация, която години наред наблюдава максимално обективно българската банкова система. Асоциация „Банка на годината“ рейтингова банките по своя оригинална методика и може да направи анализ на това какво се случва в банковата система.

Естествено е да стане дума главно за системните банки. Още една от тях стана обект на изкуствено напрежение. Става дума за третата по активи – Първа инвестиционна банка. Тя беше обект на криминална атака, както казаха от МВР. Но се справи като по учебник с кризисната ситуация.

Разбира се, продължават непремерени изказвания от политици и държавници, а това е много опасно за цялата банкова система. Некомпетентни експерти и общественици твърдят, че предложената държавна подкрепа за ПИБ трябва да се връща до края на годината и ако не се върне, ще стане страшно. Дори и след изказването на министъра на финансите, че това съгласно плана, одобрен от БНБ и от Брюксел, трябва да стане след 18 месеца.

Всъщност по правилата на Европейската комисия за държавната помощ, предоставяна в рамките на Европейския съюз, подобна подкрепа може да бъде върната и до 5 години. В крайна сметка се оказа, че тези пари дори не са ползвани от ПИБ, те стоят в съответната сметка в БНБ и в случая изиграха ролята на психологически буфер и спирачка на паниката.

Потенциалната криза бе преодоляна. Това аз наричам от доста време Реален стрес тест. Не в софтуерна цифрова среда, а в реална, улична, злостна, пропагандна, войнствена и с удари под кръста среда. И други банки бяха подложени на по-слаби, но подобни внезапни тегления на средства и се справиха.

Може да направим извода, че българската банкова система издържа този стрес тест в полеви условия. Независимо от това как ще бъде разрешен случаят КТБ – с оздравяване или с несъстоятелност. Това за българската банкова система вече няма принципно значение. Тя е моралният победител в сблъсъка с финансовите килъри, тези които клатят лодката на стабилността. Те не успяха в главното – да провалят българската банкова система.

Тя ще извлече поуки от случилото се през този период, ще преосмисли отношенията си с различните сектори на обществото, с регулаторните органи, ще оцени кой какво направи в последните 10 месеца, сама ще поиска публикуването на допълнителна информация, съгласно базелските критерии за рисковете, които банките поемат... И ще излезе много по-силна, по-зряла и с много по-реална представа за това кой от коя страна на барикадата е в тази истинска битка за защита на бизнеса, на финансовата система, а това значи и на парите на хората.

Всъщност от началото на икономическата криза в Европа – ориентировъчно през 2008 година досега, банковата система в България спря да нараства по отношение на основния си бизнес – кредитирането. Ако погледнем нивата на кредитиране от 2008 година насам, ще видим, че има период на спад. След това кривата на кредитирането става права и почти равна. И това е така, защото банковият бизнес и най-вече кредитирането са функция на състоянието на националната икономика.

През този период обаче в България се разви феноменално натрупване на депозити в банките. Интересното е, че тези пари влязоха в банките, но по някаква причина не промениха нивата на кредитиране в страната. Позицията на банките е ясна: няма читави проекти, в много от случаите нивата на обезпечения не са достатъчни или качеството на обезпечителния актив не е добро и т.н.

Можем да добавим и промените в банковото законодателство у нас. Важна част от промените бяха във връзка със синхронизация с европейските директиви. Друга част обаче бе чисто родно производство, в голяма степен ненужно и обременяващо за банките и техните клиенти.

Но фактът си е факт – кредитирането в България не расте. И не намалява. В последните месеци има една съществена промяна, спада ръстът на депозитната база. Дали това е тенденция ще стане ясно до края на годината.

Факт е, че хората започнаха да вкарват по-малко пари в банките. Дали защото лихвите по депозити драстично спаднаха? Или е въпрос на доверие в банките?

Последното проучване по тези въпроси на агенция АФИС беше преди малко повече от месец. То потвърждаваше сравнително високо доверие в банките като цяло. По-високо, отколкото на останалите институции в страната. Явно в тази посока тепърва ще трябва да се работи много сериозно. В посока на възстановяване на доверието в банковата система. Защото то, колкото и високо да е, все пак е много по-ниско, отколкото само преди година.

Всъщност цифрите показват, че в банковата система не се случва нищо драматично след казуса КТБ.

Ето и няколко сравнения:

В областта на структурирането на банковите групи, БНБ подрежда, без да рейтингова банките в три групи съобразно ръста на пазарния дял на база на ръста на активите. Първа група са най-големите 5 банки, втора са всички останали, а в трета са чуждестранните клонове.

Ако погледнем в периода от 2008 г. до 2014 г., разместванията в първа и челото на втора група не са големи. Там традиционно присъстват УниКредит Булбанк, Банка ДСК, Първа инвестиционна банка, ОББ, Юробанк-Пощенска банка. От 2008 година досега в групата на големите 5 банки са преминавали и излизали – Райфайзенбанк и Пощенска банка. Постоянни участници в последните 3 години са УниКредит Булбанк, Банка ДСК, ПИБ и ОББ.

Посочвам това структуриране на банките по групи не самоцелно, а за да подчертая, че динамиката в системата не е голяма и че от поведението на големите в значителна част зависи и състоянието на системата като цяло. Което пък води до извода, че големите банки имат отговорно поведение и техните резултати не провокират напрежение в системата като цяло.

Позиции на топ 5 банки по активи в края на м. юни 2014 г. и местата им през предходните години