Проф. Алън Ейхърн: Въвеждането на еврото в България е логичната следваща стъпка

Въвеждането на еврото в България е логичната следваща стъпка, казва в интервю за БТА професор Алън Ейхърн, директор в Ирландската централна банка и завеждащ катедрата по икономика в Националния университет на Ирландия в Голуей.

Коментарът е по повод мнението на икономиста Стив Ханке, че България не трябва да влиза в еврозоната, изказано по време на конференцията „Финансово образование за устойчива икономика“, организирана от Bulgaria On Air, Investor.bg и Bloomberg Television.

Ейхърн е на мнение, че при въвеждане на еврото или при наличието на много строга парична система дадена икономика трябва да е достатъчно гъвкава, за да се справи. Той дава за пример страни от ЕС, които не са достатъчно подвижни и гъвкави и изпитват структурни затруднения – например по отношение на трудовите или продуктовите им пазари. Заради тази липса на гъвкавост те трябва да имат собствен обменен курс и от време на време да обезценяват курса, за да могат да следват лихвените си проценти, обяснява икономистът.

„Ако погледнем България, тя има строга парична система и валутен борд вече 18 години. А валутният борд не е нещо, с което всяка държава би се справила. Били сме свидетели на сринати валутни бордове в държави, които не са били достатъчно гъвкави в шокови ситуации. България сякаш се е приспособила към вътрешно икономически шокове, без да прибягва до използването на валутни курсове“, казва Ейхърн.

Поради тази причина той не смята, че въвеждането на еврото би било голяма стъпка, при условие че България вече има строго фиксирана връзка с него и това е логичната следваща стъпка. По думите му българският продуктов и трудов пазар е показал, че е достатъчно гъвкав през последните почти две десетилетия, за да може да се приспособи в рамките на валутния съюз. Ето защо предприемайки тази следваща стъпка, България трябва да се възползва от някои от предимствата на еврозоната, смята той.

От гледна точка на Европа и европейското пространство България е сравнително малка и не би донесла със себе си много голяма икономика в пространството, допълва Ейхърн. Въпросът е дали тази икономика е показала достатъчно гъвкавост и подвижност в миналото и се е доказала като добър кандидат за европейското пространство. Това е нещо, което България вече е направила, смята икономистът.

На въпрос дали има риск за региона от евентуален фалит на Гърция с оглед на това, че гръцките банки са доста големи играчи в много страни на Балканите, той посочва, че това зависи дали тези банки са тясно интегрирани с централите си в Гърция, или имат разделно счетоводство и са предпазени по някакъв начин.

„Не съм експерт по българската икономика, но доколкото знам гръцките банки, които действат тук, имат изградени защитна стена и предпазна мрежа около себе си. Те са дъщерни дружества, имат собствен капитал и ликвидност, а и предприетите предпазни мерки би трябвало да помогнат. Смятам, че властите в България са въвели доста стъпки, за да изолират гръцките банки тук от каквито и да било проблеми, които биха могли да възникнат в Гърция“, допълва Ейхърн.