Кунева: Анонимните сигнали до антикорупционното звено няма да са с предимство

Анонимните сигнали, подавани в Националното бюро за предотвратяване на корупцията, няма да се използват с предимство. Това заяви вицепремиерът Меглена Кунева в „Седмицата" на Дарик. По думите й тези сигнали ще се подават от професионалисти, за да може те да бъдат защитени. Аргументите обаче трябва да са много ясни, а за проверката ще има специална методика.

Кунева обясни още, че в закона има много гаранции срещу злоупотребата с анонимни сигнали. Тя подчерта, че в бюрото ще работят професионални инспектори, които могат да преценяват кога един сигнал е донос и кога в него има доказателства за необяснимо богатство и корупционно поведение. Анонимните сигнали няма да са с предимство пред останалите методи за проверка. Те обаче са гаранция, че хора, които имат информация, но ги е страх от уволнение, ще могат да сигнализират властите. Кунева посочи още, че бюрото ще подлежи на международен външен одит, както и на парламентарен контрол.

„Например, работи медицинска сестра в болница, вижда, че се правят ясни и отчетливи нарушения, свързани с клиничните пътеки или с изписването на лекарства. Тази жена, която е в служебни правоотношения, едва ли ще може с името си да отиде и да се оплаче на кого, интересно. Затова би могла да подаде анонимен сигнал. От там нататък аргументите трябва да бъдат толкова сериозни, че по този анонимен сигнал да започне проверка. Инспекторът, който ще работи, може да прецени каква е достоверността. Началникът му издава методика за работа с анонимните сигнали. Трето, да не се ползват с предимство анонимните сигнали", обясни Кунева. 

Тя обясни, че антикорупционното звено ще започва проверка при 10 000 лева разминаване между доходите и разходите на политиците и магистратите. Националното бюро ще обединява и доразвива функциите на сегашните Комисия за конфликт на интереси, Център за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност и дирекцията на Сметната палата, която събира и проверява имуществените декларации.

„Много е възможно всичко това да е просто пропуск в декларацията и той ще трябва да се поправи. Когато се прави проверката, ако се види разлика 1000 лева, не мисля, че трябва да ангажираме целия административен капацитет на агенцията и да прави дълбоката проверка. Ако обаче е 10 000, това означава вече, че си струва да се направи по-дълбока и систематична проверка. Например, декларирали сте, че нашият доход е 1000 лева, но се оказва, че наемът, който плащате, джипът, който карате, екскурзията, на която отивате, има голяма разлика между това, което сте получили като възнаграждение и начинът, по който живеете. Тогава започват дълбочинните проверки от инспекторите. След това човекът, който е предмет на проверка, бива канен да обясни. Той може да дойде с адвокат. Ние искаме да установим истината и когато всичко приключи, има няколко пътя - може да се действа директно и да се наложат санкции, може да се предадат документите на Комисията за отнемане на имуществото, да бъдат предадени документи на прокуратурата", обясни Кунева.

По повод това кой ще го оглави, Кунева заяви, че първо трябва да се приеме законът и след това да се премине към избор. Профилът, който тя очерта, включва висше образование, магистър, с дълъг професионален стаж и не непременно юрист или икономист.

„Аз дадох примери от Полша, където полицай е на тази позиция, завършил право с много добър опит, има всички възможни звезди за храброст, човек с интегритет. В Словения е съдия жена, в Хърватска е два пъти главен прокурор. Това е профилът, който аз виждам, но има заместници в някои от тези страни и това е някой, който е специалист по технологии. В една от страните е разследващ журналист. В нашия закон ние нямаме изискване да бъде икономист или юрист, както от Патриотичния фронт бяха предложили по време на моите срещи с парламентарните групи. Трябва да има висше образование, да е магистър, да има дълъг професионален стаж, защото ще управлява хора", обясни Кунева.

На въпрос за Шенген, вицепремиерът заяви, че България продължава да настоява падането на границите да се случи до края на годината, допълват от пресцентъра на ДБГ.

Когато близо до нас има военни конфликти, има милиони търсещи убежище хора и когато Европа трябва в реално време да обменя информация, е недопустимо да не можем да проверим дали един човек не се издирва или е истински бежанец, каза Куневе. Тя съобщи също, че България подкрепя солидарността по отношение на мигрантите, но настоява квотите да бъдат преразгледани с оглед на факта, че страната ни също е външна граница под сериозен миграционен натиск.