396 млн. лв. са дълговете на държавните и общински болници за 2014 г.

Общо 396 млн. лева са дълговете на държавните и общински болници към края на миналата година. Това обявиха в анализ от здравното министерство по време на изслушване в здравната комисия в парламента.

Докладът беше обещан лично от министър Петър Москов на депутатите. Докладът обаче беше представен от двамата му заместници - Ваньо Шарков и Бойко Пенков.

Пенков обяви, че МЗ е разделило лечебните заведения на няколко групи - такива в добро финансово състояние без нужда от намеса, стабилни болници без необходимост от сериозни мерки, такива със спаднал собствен капитал и болници с отрицателен финансов резултат.

Един от изводите е, че по-голямата част от лечебните заведения не могат с приходите си да покриват извършваните дейности и почти няма голяма болница, която да няма поне 500 хил. -1 млн. лева загуби.

Общо за миналата година държавните и общински болници с над 50 на сто държавно участие са натрупали дългове от 396 млн. лева. От тях 147,8 млн. лв. са просрочията. Ръстът в просрочените дългове беше определен като устойчива тенденция в доклада.

Общо държавните лечебни заведения дължат на доставчиците 342 милиона лева, а общинските - 54 милиона. 57 милиона лева дължат болниците за консумативи. А към доставчици на медицински продукти дълговете са 118 милиона лева.

Краткосрочните задължения към доставчиците на лекарства са 37% от общия дълг, за консумативи - 18%, за материали - 2%, ток - 1%, горива - 5,7%. Към свързани предприятия болниците трябва да изплатят 800 хиляди лева.

В големите болници като пловдивската „Свети Георги" дълговете са 36% от общите приходи, за варненската „Света Марина" дълговете са 63 на сто. Старозагорската болница е с най-големи просрочия - 19 милиона лева, „Пирогов" е с дълг от 11 милиона лева, а Александровска болница - с 9 милиона лева.

Анализът на МЗ откроява още няколко тенденции за държавните и общински болници – над половината от приходите им отиват за заплати и осигуровки, расте броят на преминалите болни, като в същото време намалява средният престой на преминал болен.

Най-общо депутатите от здравната комисия останаха неудовлетворени от представения доклад, като обявиха, че той не прави изводи и липсват анализи за причините за дълговете.

Председателят на здравната комисия Даниела Дариткова определи доклада като „разочароващ“, защото не дава отговори на иначе известните на всички факти. Тя откри и някои грешки в цифрите – например в цитирани разходи за заплати в някои болници и призова работната група да провери отново числата.

Хасан Адемов от ДПС също откри разминавания и грешки, на което от Националния център по обществено здраве, изготвил доклада, посочиха, че данните не били тълкувани, а просто цитирани според подадените от съответните лечебни заведения.

Депутатът от БСП Емил Райнов попита защо докладът не дава отговори за причините за натрупаните задължения и как така дълговете рязко са скочили при намаляващ брой пациенти. Той директно обяви държавата в безстопанственост и посочи, че ако така се управлява българското здравеопазване, то вече е фалирало.

От Реформаторския блок също имаха забележки – от Блока изтъкнаха, че докладът е пропуснал фактът, че държавните болници са тези, които поемат тежките случаи на болни пациенти, а в същото време някои частни болници имат по-големи делегирани бюджети. От РБ разкритикуваха и делегираните бюджети като „абсолютно недоразумение“.

От МЗ допълниха в съобщение до медиите, че общите задължения на държавните и общинските болници към 30 април 2015 година са 413 млн. лв., като от тях 161 млн.лв. са просрочени. За първите четири месеца на тази година общият размер на всички задълженията е нараснал с 4,2 на сто.

Дълговете на държавните болници са над 356 млн. лв., като от тях 131 млн. лв. са просрочени задължения, а на общинските - над 56 млн. лв., като от тях над 29 млн. лв. са просрочени задължения.