ИПИ: Uber показа несъстоятелността на държавните регулации

Услугата на Uber е класически пример не за нелоялна конкуренция, а за несъстоятелните регулации на държавата, които се разбиват на пух и прах при появата на нещо ново, пише в свой анализ икономиститът от Института за пазарна икономика (ИПИ) Петър Ганев. 

КЗК забрани Uber. Тази новина предизвика вълна от коментари, а последвалите дискусии разкриха много от слабостите на обществения дебат в страната - най-видните от тях са икономическа неграмотност и използването на аргументи, които нямат отношение към темата.

Всъщност, още появата на новината в медиите и първите реакции бяха озадачаващи - хората наистина вярваха, че КЗК е затворила Uber и услугата вече не е на пазара. В следващите дни дори се чуваха коментари от сорта на "я, тези май още работят". 

Колкото и да си говорим за свободен пазар, по всичко личи, че в съзнанието на масата хора в страната е напълно възможно държавата, в лицето на някаква мракобесна комисия, от днес за утре да преустанови дейността на дадена фирма.

"Е, не може", коментира икономистът.

КЗК по своята същност е институция с две лица. От една страна комисията е активна в своята несанкционираща дейност като изготвя становища по различни казуси, защитавайки конкуренцията – например, като препоръчва да отпаднат регулациите на свободните професии или да няма регулация на цените на такситата.

Да, в дебата за въвеждане на максималните цени на такситата, КЗК изготви становище срещу тази идея, която "премахва най-важните параметри на конкурентния процес". От друга страна обаче, комисията налага санкции, тоест наказва определени компании, на базата на мътни текстове в Закона за защита на конкуренцията, които често приравняват "добрите" с "нелоялните" - привличането на клиенти на конкурент, например, е разписано като нелоялна практика по презумпция.

В борбата си с "нелоялната" конкуренция КЗК практически налага санкции. Комисията може на хартия да постанови прекратяване на нарушението, но това е по-скоро нещо като предписание, отколкото ефективен механизъм за прекратяване на дадена дейност.

В излагането на аргументите на комисията, както и в решението на Върховния административен съд се говори за това, че незабавното изпълнение "води до преустановяване на дейността на дружеството", но въпросът е дали има механизъм това незабавно изпълнение да се приложи насила.

В последните години има множество случаи на компании, които биват санкционирани от КЗК за "нелоялна практика" - например при организиране на игри с големи награди, без това автоматично да води до прекратяването на съответната практика. Разделът за нелоялна конкуренция в закона, с всичката си мъглявост, се ползва по-скоро за глобяване на големи компании, отколкото за фактическа защита на конкуренцията.

Последвалите дебати в обществото "за" и "против" дейността на Uber много бързо се захванаха с детайлите и избягаха от основната тема. Тук не става дума за противопоставяне на такситата и услугата на Uber по различни показатели - цена, удобство, сигурност, време за пристигане и т.н. Аргумент от сорта на "Аз пък не съм доволен, нека ги забранят" е напълно несъстоятелен.

Ясно е, че Uber предлагат услуга, която се търси - дори в становището на таксиметровата компания, която провокира преписката в КЗК, се обяснява надълго и нашироко колко успешна е услугата Uber и как печели все повече клиенти. Можем да дискутираме с дни дали е заради автоматичното разплащане, цената или просто защото е модерно, но това няма отношение към темата.

Въпросът не е дали харесваме едните или другите - това е потребителски избор, а дали държавата насилствено може да прекрати една услуга, която все по-голяма група хора харесват и използват.

Услугата на Uber е класически пример не за нелоялна конкуренция, а за несъстоятелните регулации на държавата, които се разбиват на пух и прах при появата на нещо ново. В крайна сметка говорим за напълно съзнателен и доброволен избор на хора да сключат сделка помежду си, която се отчита надлежно в реално време. В тази сделка държавата или администрацията нямат пръст - всъщност точно това е и проблемът на политиците. Икономическата власт на политиците не е прост резултат от изборите, а се проявява именно в механизмите за намеса на всеки един пазар и във всяка една сделка.

Регулацията - например издаването на разрешение или лицензирането, е точно такъв инструмент. Иновация, която излиза извън обхвата на традиционното регулиране, е ужасна новина за всеки бюрократ. По същество споровете около Uber не са "за" и "против" споделеното пътуване, а "за" и "против" намесата на държавата във всяко човешко отношение.