Промяна на механизма за договаряне на отстъпки за лекарствата искат фирми

Механизмът на договаряне на задължителни отстъпки за лекарствата трябва да се промени. Правилният път е постигане на комбинация от рамкови и индивидуални споразумения между държавата и фармацевтичната индустрия. Именно микс от национално споразумение на базата на съгласие, а не административно, ще оптимизира бюджета за здраве и ще осигури достъп до иновативни терапии. Това е позицията, която ще продължи да защитава Асоциацията на научноизследователските фармацевтични фирми (ARPharm) и през 2016 година. Това стана ясно по време на форума „Устойчивост на здравната система - индивидуални и рамкови споразумения при реимбурсация на лекарствените продукти“.

Директорът на Асоциацията, обединяваща чуждите фармацевтични фирми, Деян Денев припомни, че през тази година след многобройни дискусии по темата за подписване на национално споразумение за реимбурсация на лекарствата между властите и индустрията, такова не беше постигнато. Именно това по думите му е довело до административния подход от страна на МЗ и налагането на задължителни отстъпки, които той определи като „огромна финансова тежест за индустрията“.

Риск от оттегляне на лекарства от реимбурсация

По думите на Денев публичните инвестиции в лекарствена терапия трябва да бъдат увеличавани, защото подобряват достъпа до лекарствено лечение. В същото време административно наложените мерки може да имат негативен ефект, който вече се вижда, въпреки че „за момента той не е твърде голям“. Денев визира именно прекратяване на реимбурсацията за някои медикаменти, което е напълно възможно да се случи.

Той съобщи за риск около 90 лекарствени продукта, които в момента се заплащат от Здравната каса, да престанат да бъдат реимбурсирани. Те ще останат на българския пазар, но няма да се заплащат от здравния фонд и нуждаещите се пациенти ще трябва да ги плащат изцяло. А причината е, че за препаратите най-вероятно няма да бъдат договорени задължителни отстъпки към НЗОК от страна на фармацевтичните фирми, тъй като препаратите стават неизгодни за предлагане на нашия пазар и съответно няма да получат реимбурсация.

„При запазване на този механизъм на задължителни отстъпки и увеличаване на финансовата тежест за индустрията, тази тенденция може да се задълбочи“, предупреди Денев.

Пътят към балансирано споразумение

Асоциацията на чуждите фармацевтични компании ще отстоява позицията индустрията и Министерството на здравеопазването през 2016 година да договорят балансирано споразумение, което да е за срок поне три години, предвидимо за всички страни, което според тях ще даде възможност достъпът да терапия да се подобрява. Денев подчерта, че в противен случай рискът да не се реимбурсират или да изчезват от пазара важни препарати остава на дневен ред. По думите му топката е в ръцете на здравните власти, които да не допуснат сътресения в снабдяването с определени лекарствени продукти.

„Ако се приложат като форми на договаряне рамкови и индивидуални споразумения, подобни негативни ефекти не могат да се очакват“, категоричен е Денев. „Надяваме се, че регулацията през следващата година ще се базира на двустранно договаряне, но ако се запази административният начин за определяне на лекарствени отстъпки, може да се стигне до обжалване на наредбата не само от Асоциацията, но и от отделни компании“, допълни той.

Денев е убеден, че бъдещо национално споразумение между фармацевтичните фирми и държавата ще позволи на пациентите да имат достъп до иновативни медикаменти, реимбурсирани от НЗОК.

Здравното министерство подкрепя рамково споразумение с индустрията

От страна на Министерството на здравеопазването заместник-министърът д-р Бойко Пенков определи разговорите за отстъпките с индустрията през годината като интересни и изрази надежда, че постигането на съгласие и подписването на споразумение ще стане факт през 2016 година. Той обобщи позицията на ведомството, като посочи, че ще се търси път към усъвършенстване на наредбата при съгласие на всички страни.

„Догодина преговорите ще продължат и ще се търси път към усъвършенстване на регулациите, така че резултатът да е по-добър и за пациентите, и за участниците в системата“, каза заместник-министърът.

„Търсим форма, под която ще може дългосрочно да се гарантира устойчивост на бюджета на Касата и да се гарантира достъп до съвременни терапии, но така че да има споделяне на отговорността между индустрията и държавата“, допълни той. Д-р Пенков е сигурен, че със започването на нов диалог с индустрията догодина ще се стигне и до рамково споразумение, но след съгласието на всички участници.

Рамковите споразумения в Европа

Ричард Бергстрьом, директор на Европейската федерация на фармацевтичните индустрии и асоциации, обяви, че подобни рамкови споразумения за лекарствена реимбурсация се прилагат от десетилетия в някои страни, в други сега се изработват в момента, за да влязат в сила. Едно от най-старите подобни споразумения работи във Великобритания, в държави като Белгия и Португалия сега влиза в сила.

До тези пактове се стига мъчително, подчерта експертът. И допълни, че за подобни споразумения е нужна ангажираност и от двете страни – индустрията и държавата. Той изтъкна, че рамковите споразумения осигуряват икономия на ресурс, който да се инвестира в иновативни терапии. Той ги определи като процес към рационално разходване на публичните средства.

Бергстрьом каза също, че в рамковото споразумение с държавата следва да се включи цялата фармацевтична индустрия – оригинална и генерична, защото по думите му „иначе споразумението не работи“. В подкрепа на тезата си експертът посочи, че ръстът на разходите за лекарства се генерира и от генеричната индустрия – нещо, с което от българската генерична индустрия не са съгласни. Бергстрьом обобщи, че е възможно постигането на балансиран подход за рамково споразумение.