Димитров: Минималната заплата не трябва да бъде замразявана след 2018 г.

Минималната работна заплата не бива да бъде замразявана след 2018 година, както планира правителството в бюджетната си прогноза. Това коментира президентът на КНСБ Пламен Димитров пред „Нова телевизия”.

Ръст на минималната работна заплата от 1 януари 2017 г. до 460 лв. и запазване на този размер за 2018 г. и 2019 година се предвижда в средносрочната бюджетна прогноза за периода 2017-2019 година, одобрена от правителството.

„Добър знак е, че ще увеличим минималното заплащане с 40 лева през следващата година, но България продължава да бъде най-бедната в ЕС и на дъното по доходи”, каза Димитров, подчертавайки ролята на минималното заплащане в ръста на реалните доходи.

Лидерът на КНСБ посочи, че минималната работна заплата доказано е силен стимул по отношение на изтласкването на работещите бедни да намаляват.

Именно тук идва и другият феномен на пазара на труда у нас – не само, че сме бедни, но не се гарантира и че трудовото възнаграждание ще те извади от капана на бедността, както е в много нормални държави се случва, отбеляза той.

„Там бедни са тези, които нямат работа, които са изпаднали от обществото. А при нас 462 хиляди българи, което е под 20 процента от работещите българи, работят и са работещи бедни, тоест получават работна заплата, която е под медианната”, каза Димитров.

Той обобщи, че у нас намирането на работа не гарантира излизането от капана на бедността. Затова минималната работна заплата е много важен индикатор и ръста й изтласква всички работещи на нива на доходите, така че да не са бедни. 

По думите на Димитров не само бедността, но степента на неравенствата е най-тежкият проблем на хората в България. „Няма толкова дълбоко разделение на обществото в никоя държава-членка на ЕС. Над 35% бедност обикновено се свързва с африканската бедност. Освен че сме най-бедни, разделението на обществото между най-бедния и най-богатия е най-фрапантно”, каза Димитров.

48% от българите живеят с доход на глава от населението без да достигат 542 лв, или минималната месечна издръжка за живот, коментира президентът на КНСБ.

Над 35% са хората, които живеят под прага на бедност у нас, обясни президентът на КТ „Подкрепа” Димитър Манолов. Той отчете обаче, че „когато мерим България през някаква статистика, винаги получаваме грешни резултати”. А причината е наличието на „много невидими фактори в нашето общество, които се извън всякаква статистика”.

Димитров цитира данни, според които в България около 20 милиарда лева годишно са заработените заплати. Между 8 и 10% от тях са неплатените заплати, посочи той. Той мотивира данните си с това, че голям процент от хората у нас работят на черно без договори.

От КНСБ се обявяват за промени в четири закона, засягащи работниците, заплатите, гарантиране на вземането на възнагражданията при фалит на компанията. 

Едно от предложенията е за промени в Кодекса на труда, според които работодателят да е длъжен да изплаща всичко заработено от служителя през месеца.

„В момента никой не гарантира, че работникът ще получи това, което е изработил. И въпреки че Конституцията го гарантира, не е записано в трудовия закон”, посочи Димитров. И допълни, че по закон работодателят е длъжен да изплати най-малко 60 на сто от изработеното, но не по-малко от минималната заплата, което според него е абсурдно и противоконституционно.

Друга предлагана от синдикатите промяна се отнася до Търговския закон – а именно работникът да може да поиска несъстоятелност на предприятието.

Според друго предложение работодател, собственик на няколко фирми, трябва да бъде задължен да изплаща заплатите на служителите си от дружество в несъстоятелност, от печалбата на другите си фирми.