Публично-частно партньорство и застраховане ще намалят риска при бедствия

Липсата на осигурен директен и бърз достъп до достатъчно финансови средства може да възпрепятства справянето с негативните последици от бедствия с голям мащаб. Това пише в проекта на Национална стратегия за намаляване на риска от бедствия 2017 - 2030 г., предложен за обсъждане в Портала за обществени консултации към Министерския съвет до 4 февруари.

Експертите, подготвили документа, смятат, че за намаляване на риска от бедствия е нужно изграждане на система за събиране, анализ на данни за риска от бедствия. Те са необходими, за да се вземат мерки за своевременното възстановяване на основни обществени услуги, инфраструктура, подпомагането на най-уязвимите групи от населението и бизнеса, за не се стигне до дълготрайни социални и икономически последици.

Данните от досегашните природни бедствия и промишлени аварии показват необходимостта от промяна в процеса на приоритизиране на финансирането, като се увеличи делът на инвестираните средства в планирани превантивни дейности, чрез използване на публично-частно партньорство.

Освен с осигуряване на източници за допълващо финансиране, мерките включват използване на застраховането за увеличаване частта компенсирани загуби.

Изследванията и проучванията показват, че публичните и частните инвестиции в намаляване на риска от бедствия значително редуцират разходите, необходими за реагиране и възстановяване след бедствия.

Нужно е да се направи анализ "разход - ползи" за ефекта от осъществяването на публични и частни инвестиции в превантивни действия. Необходимо е да се знае кой е изложен на риск, кой понася финансовата тежест и съответно за кого са ползите от предотвратените последици от бедствия, се посочва в проекта за национална стратегия.

Следването на такъв подход при изготвянето на детайлен и цялостен анализ "разход-ползи" може да повиши интереса и съответно да привлече повече инвестиции в мерки за намаляване на риска. Основен проблем при извършването на такъв вид инвестиции, особено от страна на частния сектор, остава фактът, че някои мерки нямат непосредствен ефект, т.е. възможно е да отнеме десетки години, за да се извлекат ползите или да се възвърнат инвестираните средства, се отчита в документа.

За осъществяването на стратегията е необходимо участието и активното ангажиране на публичния и на частния сектор, научната общност, доброволните формирования, организациите с нестопанска цел и населението, се   препоръчва в бъдещата стратегия.

Според данните от EM-DAT (The International Disaster Database - Centre for Research on the Epidemiology of Disasters-CRED) България е била засегната предимно от наводнения, екстремни температури, бури, пожари и земетресения.

От 1996 г. до 2016 година в 19 наводнения в страната са загинали 77 души и са засегнати 60 017 човека. От 1927 г. до 1996 година в шест по-големи земетресения са загинали 131 души.

В страната са регистрирани и значителни транспортни и индустриални инциденти, които са отнели живота на много хора и са нанесли значителни щети. Въпреки че данните на EM-DAT са непълни, при анализирането им прави впечатление фактът, че десетте най-тежки бедствия и инциденти са регистрирани през последните 15 години, посочват авторите на документа.