Депутатите одобриха окончателно на второ четене промените в Закона за БНБ, без които на практика не може да се осъществи преглед на качеството на активите на българските кредитни институции от страна на Европейската централна банка (ЕЦБ). Така на практика се създава правната основа за кандидатстването на България за Банковия съюз и за Единния надзорен механизъм.
След като тази стъпка е изпълнена, може да се счита, че т.нар. механизъм на тясно сътрудничество с ЕЦБ е на финалната права.
Финалните промени в Закона за БНБ, а чрез него и в Закона за кредитните институции, включват задълженията на централната банка да спазва насоките и изискванията на ЕЦБ, включително да налага по-високи капиталови буфери или по-строги мерки за отстраняване на системни рискове, ако от Франкфурт постъпи искане за това.
Предвидена е и възможност БНБ да започне да събира от банките надзорни такси.
Централната банка получи и един нов инструмент, чрез който може да влияе пряко върху кредитирането в страната.
От 1 януари 2019 г. тя ще може да определя с решение на управителния си съвет съотношението между размера на кредита и годишния доход на кредитополучателя. Това е част от т. нар. макропруденциален надзор. Мярката ще важи за цялата банкова система и ще се прилага в ситуации на прекомерен кредитен растеж.
Казано по друг начин размерът на заема трябва да е съобразен с доходите на кредитополучателя, като се въвеждат определени съотношения между доход и погасителна вноска. Това на практика оззначава, че не всеки който има доход, може да вземе заем. Промяната никак не е безобидна, защото от следващата година банките няма да могат да намаляват самосиндикално изискването за доход и да либерализират самостоятелно режима.
С промените в Закона на БНБ централната банка вече ще определя докъде ще може да стига рискът, ако има признаци за прегряване в кредитиранет.
Централната банка ще може да затяга съотношението доходи/погасителна вноска, с което реално да остави значителна част от хората извън обсега на кредитните продукти. При ипотечните кредити режимът ще бъде още по-строг, защото те попадат и под още една регулация – размерът на заема ще се определя на база размера на обезпечението.
Тези изисквания не са тайна и за тях се знае отдавна, но любопитното е, че не бяха включени в текстовете, предложени от Министерство на финансите, а станаха част от Закона на БНБ между първо и второ четене в парламента, внесени от ГЕРБ.
С приетите днес промени се въвежда и изискване към БНБ, според което централната банка вече няма да предоставя кредити и гаранции под каквато и да е форма, включително чрез придобиване на дългови инструменти, на Министерския съвет, общините, както и на други държавни и общински институции, организации и предприятия. Това ще важи и за подобни институции и предприятия на Европейския съюз и на държавите-членки.
Също така БНБ няма да може да купува дългови инструменти, емитирани от държавата или от общините (нито на първичен, нито на вторичен пазар). След изричното настояване на ЕЦБ, в законопроекта бяха допълнени текстовете, които да засилят автономността на БНБ.
Препоръката на ЕЦБ за възможността членовете на управителния съвет на БНБ да могат да обжалват предсрочното си освобождаване пред компетентен съд обаче не е изпълнена. В момента такова право има само управителят, а според промените не се предвижда останалите членове на централната банка да имат такива правомощия.


Папуаски птици носорози са най-новите обитатели на Зоопарк-Варна
Стотици варненци останаха без вода във Варна
Искат да възстановят киното в "Аспарухово"
Условията за туризъм в планините са добри
Повикаха по един футболист на Спартак и Черно море в младежкия национален отбор
Хаосът в Черно море принуждава руските фермери да намалят площите с пшеница
Проектът за $2,4 млрд., който променя Белград
Най-голямата заплаха от AI е биологична, а не роботизирана
Улисани във войната, САЩ забравиха за ядреното оръжие на Иран
Едно 175-годишно правило на суровинния пазар започва да отслабва
Проверка на 2,4 млн автомобила показа модела с най-много проблеми
Три автомобила на Джеръми Кларксън от The Grand Tour отиват на търг
Ново окачване превръща дупките в безплатна електроенергия
Емблемата на Lamborghini мина през много промени през годините
Електрическото BMW M3 атакува планински връх
Инцидент на “Октоберфест“: Посетители висяха с главите надолу от атракцион
Заради скандала “Епстийн”: Андрю живее в състояние на несигурност
МВР: Един загинал и 21 ранени при катастрофи тази нощ
Борисов с критики към Радев: Популизмът е опасен, не искам да съм на масата с тези политици(ВИДЕО)
преди 7 години Само за частни лица ли е това ? А заемите за фирмите, които теглят милиони срещу нищо, ще ги регулират ли нещо ? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 7 години Когато човек е глупав , каквито и ограничения да му сложиш , все тая ... а тоя съюз е за нас като чифтето пищови на голия тумбак ... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 7 години Това на практика оззначава, че не всеки който има доход, може да вземе заем. -Ами няма да взима! Това е добра, косвена защита и на хората. Така трябва да бъде! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 7 години От 1 януари 2019 г. тя ще може да определя с решение на управителния си съвет съотношението между размера на кредита и годишния доход на кредитополучателя. Това е част от т. нар. макропруденциален надзор. Мярката ще важи за цялата банкова система и ще се прилага в ситуации на прекомерен кредитен растеж.-Изключително добра и положителна мярка, но за съжаление - закъсняла с 1 десетилетие, с което бяха убити десетки човешки съдби! Все пак - адмирации за тази мярка, така трябва да бъде! Не трябва да се позволява банките умишлено да подвеждат хората, одобрявайки ги за заем, който те дефакто не могат да изплатят!Добре, че е ЕС, да вкара малко от малко в релси тия самозабравили се разбойници! отговор Сигнализирай за неуместен коментар