АИКБ: Публичните финанси у нас тепърва ще усетят кризата

За икономиката и индустрията най-тежките месеци от кризата с коронавируса остават в миналото, но в публичните финанси тепърва предстоят, изтъкна в ефира на Нова телевизия председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев.

Той изрази мнение, че трябва да се замрази повишаването на минималната работна заплата за 2021 г.

„За нас това е икономическата логика. Ние не искаме заплатата да замръзне, искаме хората да получават повече. Ръстът обаче, който беше направен за тази година, около 10%, беше осъществен при прогноза, че ще имаме над 3-процентен ръст на БВП за 2020 г. Вече е отчетен спад за второто тримесечие от 8,5% спрямо същия период за миналата година. Според Европейската комисия прогнозата за цялата е за спад от 7,1%. Нещо повече, ЕК смята, че догодина европейската икономика, в това число и българската, няма да се възстанови напълно. През 2020 г. ще слезем на нивото на 2018 – 2017 г. като БВП и продажби на компаниите”, обясни Велев.

Той коментира и доколко повишаването с 40 лева на заплатите би се оказало проблем за работодателите. „Когато има криза и ръст на безработицата, разумното действие е да не се увеличават административни прагове, минимални работни заплати, за да могат да бъдат наемани по-лесно безработните и нискоквалифицираните работници”, каза още Велев.

Председателят на АИКБ посочи, че в момента се наблюдава ръст на средната работна заплата. 

„Той е абсолютно механичен, защото при криза се съкращават най-напред нискоквалифицираните работници и тези с лоши трудови навици”, допълни Велев.

По негово мнение работната заплата трябва да се изработва. Ако тя не достига, това, което е изработено, трябва да се добавя по друг начин.

„Но не и от тези, които работят по-добре и повече, и давайки на тези, които работят по-малко и лошо”, каза още Велев. 

Според Любослав Костов, икономист от КНСБ, при криза трудът е най-ощетеният.

„Ако трябва да орязваме някакви разходи, то винаги са тези за труд. Три са факторите, които не предполагат такова действие. На първо място е политическият – това нещо е заложено в управленската програма на правителството в момента. Предвиден от 1 януари е ръст на минималната работна заплата. Тя все още се управлява административно и не би трябвало да я обвързваме с пазарните конюнктури, които се случват”, смята той.

„Не мога да разбера в момент, в който новият председател на ЕК говори за методология за изготвяне на обща европейска минимална работна заплата, ние говорим за замразяване на нашата, при положение че дебатът трябва да е точно обратният”, смята икономистът.

На база статистика Велев обясни, че в страната има спад на производителността. „Намаляването на един зает е с 5,6%. Въпреки голямото намаляване на заетите, би трябвало производителността да расте, а става обратното. Въпреки намаляването на производителността имаме ръст на заплатите, което идва от рязкото свиване на инвестициите, което е лошо”, допълни той.

Председателят на АИКБ призова да се спре робуването на противопоставянията между работодатели и синдикати. „Нека погледнем числата. Никой не иска в България да има ниски заплати. Просто това са възможностите на икономиката”, категоричен е Велев.

„Ако бизнесът е в затруднение, мисля че държавата трябва да се намеси с по-активна правителствена политика, особено в условията на рецесия”, коментира Костов.

Костов прогнозира, че в началото на следващата година икономическият ефект от кризата ще се усети в пълно измерение. „Предстои ни тежка зима”, сподели той.

В същото време Радосвет Радев, председател на Българска стопанска камара (БСК), изрази мнение пред БНТ, че в момента се наслагват три кризи - пандемична, която започна февруари-март и се развива, политическата, която наблюдаваме, и икономическата, която предстои.

Радев прогнозира излизане от кризата през 2021-2022 г.

"Вече сме в кризата. Последните данни, които излязоха, показват, че за второто тримесечие икономиката ни се е свила с 10% на база на предходното тримесечие. Второто тримесечие може би ще има по-слаб спад заради сезона, виждаме някакво раздвижване. Вече сме в минус, и то доста сериозен", коментира и Пламен Димитров, президент на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ).

Димитров изрази надежда, че в първото и второто тримесечие на следващата година ще има знак, че минаваме на положителна територия и няма да вървим към спадове.

"Това би дало увереност на бизнеса да прави по-сериозни планове за инвестиции, в това число и на заетостта", поясни Димитров.

Двамата гости се разминаха в мнението дали държавата предлага адекватни мерки, с които да се стимулира бизнесът. Според председателя на БСК мерки няма, докато президентът на КНСБ изрази позиция, че мерки има и те не са лоши.

"Мерки няма. Има една палиативна мярка, която защитава заетостта. Има една недобре работеща схема за грантове за малки и средни предприятия, която по бюрократизиране на процеса си, за да стигне до бизнеса, беше жива инквизиция. Сега стартира подобна мярка и за средните предприятия", коментира Радев. 

"Мерки имаше и те не са никак лоши". Спасени бяха 200 000 работни места, акцентира Пламен Димитров.

Най-засегнат безспорно е секторът на услугите, потвърди Радев.

"Индустрията се справя доста добре, за разлика от услугите, които бяха поставени в невъзможност. Индустрията трябва да се погледне с добро око и към нея да има допълнителни мерки - стимулиращи, стабилизиращи", допълни Пламен Димитров.