Националният план за възстановяване и устойчивост: Какво следва?

Трябва да се отчитат и правилата на механизма, според които 70% от предвидените разходи за инвестиции трябва да са договорени до края на 2022 г. Колкото по-късно планът получи окончателно одобрение, толкова по-кратък ще е периодът, през който бенефициентите ще могат да финализират проектите, проведат процедури по обществени поръчки и сключат договори с изпълнители след всички стъпки по евентуално обжалване.

При всички случаи и дори при допускане за значителна гъвкавост в сроковете, промените все пак трябва да се финализират в обозрим период.

Какво може да се промени в националния план относително бързо?

Големият фокус на обществената и политическата дискусия, разбираемо, е върху инвестиционния компонент, т.е. кои проекти ще се реализират. Евентуалните промени все пак трябва да попадат в ограничителната рамка на самия механизъм. Така например поне 37% от разходите ще трябва да са обвързани с „позеленяване“, а поне 20% - с дигитализация. В този смисъл, инвестициите трябва да подкрепят трансформация и преструктуриране на икономиката, а не какви да е помощи и трансфери за бизнес или домакинства. Същевременно проектите трябва като цяло да включват дейностите и мерките, посочени в Годишната стратегия за устойчив растеж за 2021 г. на ЕК – включително например дейности по саниране на сгради, които са обект на силна (и до голяма степен – оправдана) критика, преквалификация и обучения, ускорено въвеждане на широколентови услуги и 5G мрежи и т.н. Най-важното обаче остава постигането на политически и обществен консенсус около промените – засега няма монолитно ново управляващо мнозинство с вече договорени общи приоритети, които да бъдат включени в плана, а новите предложения трябва да минат и нов кръг публично консултиране с гражданите и засегнатите страни.

В същото време, както в процеса на обсъждане през последните месеци, така и при подновените дискусии по плана предлаганите реформи остават като че ли встрани. А още при създаването си целият инструмент беше подчинен на философията „пари срещу реформи“ – с идеята, че финансовият ресурс подкрепя краткосрочното възстановяване през публичните разходи, но държавите членки се ангажират да променят политиките си, за да насърчат преструктуриране и  модернизиране на икономиките и по-висока конкурентоспособност в дългосрочен план.

За България това означава правителството да се ангажира с реформи, които да подобрят качеството и достъпа на образованието, да повишат ефективността на социалното подпомагане, за да се постигне намаляване на бедността, подобрят бизнес средата, да гарантират справедливо и ефективно правосъдие, да ускорят въвеждането на електронно управление и т.н. В последния публично достъпен вариант на плана този компонент беше като че ли неглижиран. От една страна, полетата с действия и мерки, които да адресират препоръките към България в рамките на Европейския семестър бяха оставени празни („ще се допълни“). От друга, в основните области на въздействие част от реформите бяха описвани съвсем общо, много често до степен „ще се приеме нов закон …“, без обаче да се дава ясна заявка за визията и посоката на промените и очакваните дългосрочни ползи от реформите.

Ако съдим от внесените дори само за денонощие предложения за законодателни промени, сред формиращите ново мнозинство има сериозна готовност за разнообразни реформи. Предстои обаче координация и постигане на съгласие поне по безспорните идеи за промени и оттегляне на откровено популистки предложения. Всъщност, консенсусът около преработването и одобряването на плана за възстановяване ще се превърне и в тест за възможността за ново управление.  Заедно с това, неизбежното „бързане“ с преработката на плана може да се превърне в катализатор за незабавен порив за структурните реформи още в първия месец на едно ново управление, вместо отново да слушаме обяснения и извинения, че „не е сега моментът“. Напротив – точно сега е моментът. Още повече, има и финансов стимул. Получаването на финансиране в рамките на механизма не следва харченето на парите по инвестиционните проекти, а достигането на определени ключови етапи, обвързани с изпълнение на реформите – колкото по-рано се реализират обещаните реформи, толкова по-рано България ще получава достъп до нови средства.