Междуфирмената задлъжнялост и забавянето на плащанията от държавата и общините са основен проблем за финансовото управление на компаниите у нас. На 16 февруари 2011 г. Европейския парламент и Съветът на Европейския съюз приеха Директива 2011/7/ЕО относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки.
Проект за промяна на Търговския закон, внесен от депутата Пламен Орешарски и други депутати, предлага въвеждане на задължение кредиторът да изисква лихви за забава за всички плащания. В момента няма задължение за начисляване и плащане на лихви, а според Търговския закон лихви се дължат, ако не е уговорено друго.
Допитване на Investor.bg показа, че дори когато не е уговорено друго, а лихвата е дължима според договора, тя не се изисква от доставчика на стоката или услугата, с цел да се запази добро партньорство с клиента.
В този смисъл законодателят вероятно трябва да предвиди механизми за промяна на бизнес практиката в България, например чрез задължително осчетоводяване и облагане по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) на доходите от тези лихви по забавени плащания.
Например при вземания за 3 млн. лв. в срок от една година, дадена фирма ще има задължение да осчетоводи приходи от лихви за 306 хил. лв. (законовата лихва в момента е 10,2%) и ще трябва да плати данък печалба от 30,6 хил. лв., освен ако не е на загуба от дейността си. Съответно длъжникът ще отчете разходи за лихви в размер на 306 хил. лв. и ще дължи по-малък данък печалба, ако е на печалба.
Вносителите на законопроекта предлагат сроковете за плащане да не надвишават 30 календарни дни, освен ако в договора са обосновани спецификата и определени условия за удължаване законния срок за плащане максимално до 60 календарни дни.
Лихвата за забавяне не може да бъде по-малка от законната (основният лихвен процент плюс десет процентни пункта - ОЛП+10%) и не може да се изключва с договорно условие. Освен това кредиторът има право да получи минимална фиксирана сума от 80 лв., както и обезщатение за други извършени разноски по събиране на вземането.
Предложените промени в Търговския закон имат за цел с използването на пазарни механизми да се създаде култура на плащане в срок, да се подобри ликвидността, конкурентоспособността и финансовото управление, да се нормализира и ускори стопанският оборот и да се повиши деловата активност.
В мотивите към законопроекта се обръща особено внимание на държавните органи в България, които носят особена отговорност, като с некоректните си действия и закъснения в плащането влияят негативно върху стопанския оборот. Забавянето на плащания от министерства, агенции и общини е станало финансово привлекателно заради бавната процедура на обжалване и неплащането на лихви за просрочие.
Ето защо е необходима съществена промяна за равнопоставено третиране на държавните органи с останалите длъжници, а изключването на правото на начисляване на лихви и обезщетение за разноски по събиране винаги да се разглежда като договорно условие или практика, представляващи явна злоупотреба. В този смисъл, промените ще повлияят положително и за намаляване на междуфирмената задлъжнялост.
Вносителят на промените в Търговския закон иска и промяна в Закона за защита на конкуренцията, като вменява на Комисията за защита на конкуренцията задължението да следи за спазването на правилото за начисляване на лихва, а решението, с което се установява нарушение става изпълнително основание по смисъла на чл. 417 от Гражданско-процесуалния кодекс.
Ето и предлаганите промени в чл. 294
§ 1. В чл. 294 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създават се нови ал. 2 и ал. 3 със следното съдържание:
„(2) Лихва за забава на плащане не може да се изключва с договорно условие.
(3) Лихвата по ал. 2 е в размер не по-малък от законната лихва”
2. Досегашната ал. 2 става ал. 4
§ 2. Създава се нов чл. 294а със следното съдържание:
„Чл. 294а.(1) Кредиторът има право да начислява лихва за забава на плащане при изтичане на следните срокове:
1. тридесет календарни дни след датата на получаване от длъжника на фактурата или равностойно искане за плащане;
2. ако датата на получаване на фактурата или на равностойното искане за плащане е неизвестна, тридесет календарни дни след датата на получаване на стоките или на предоставяне на услугите;
3. ако длъжникът получи фактурата или равностойно искане за плащане преди стоките или услугите, тридесет календарни дни след получаване на стоките или предоставяне на услугите;
4. ако в закона или в договора е предвидена процедура за приемане или проверка, с която да се установява съответствието на стоките или услугите с договора, и ако длъжника получи фактурата или равностойно искане за плащане преди или на датата на приемане или на проверка, тридесет календарни дни след същата дата
(2) В обхвата на ал. 1 попадат и лицата по § 1, т. 29 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица
(3) Сроковете по ал. 1 не могат да надвишават 60 календарни дни.
(4) След изтичане на сроковете по ал. 1 и 2, когато лихвата стане дължима, кредиторът има право да получи минимална фиксирана сума от 80 лв и на обезщетение за други извършени разноски по събирането. ”
§ 3. Създава се нов чл. 294б със следното съдържание:
«чл. 294б. Разпоредбите на чл. 294, ал. 2 и ал. 3 и чл. 294а се прилагат и по отношение на търговските сделки, по които страна са държавни и общински органи.»


Рубио: България беше сред полезните за САЩ съюзници в НАТО по време на войната с Иран
Срещата с Тръмп даде на Си Дзинпин нещо, за което отдавна копнееше
Министър Ивкова: Онкологичният скрининг, като метод за вторична профилактика, е сред приоритетите ми
Ще поскъпнат ли самолетните билети в Европа заради кризата в Иран?
ЕС активно ще следи разпространението на хантавируса
Нийл Ричмънд за търговията САЩ-Ирландия и митата
Ford се превръща в акция за изкуствен интелект – в известен смисъл
Как ще реагират британските пазари на кандидатурите според Panmure Liberum
Anduril: Откриваме огромен интерес към антидрон системите
Колинс от Фед подкрепя задържането на лихвите за известно време
Renault иска 10 години без нови правила за достъпните коли
Honda показа два нови хибридни модела
Мотоциклет с V8 двигател от Ferrari беше продаден за 500 000 долара
Китай изгражда най-големия зимен полигон за електромобили
Обслужване на AMG One с пробег 185 км излезе колкото нов SUV
Първи парламентарен контрол за кабинета "Радев"
Мотористи на протест днес заради поскъпването на "Гражданска отговорност"
Кейт: Mi chiamo Katerina
Днес слънце, но следобед по сценарий дъжд


преди 14 години Според мен реалната ситуация ще бъде влошаване... В момента има много длъжници, които си чакат парите и имат фенансови проблеми именно заради това... Доколкото разбирам от статията независимо дали длъжника си плати лихвата или не то извършилия услугата ще трябва да плаща данък, което е абсурдно... Меко казано ще дозакопае и без това вече издъхващия бизнес... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 14 години Според мен по работещо би било ясна и бърза процедура по фалит на длъжниците . Това регламентиране би могло да се отнася само за държавните и общински задължение . отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 14 години Това ми прилича на една от реформите, от които се нуждае икономиката, за да тръгне напред. Да се сложи ред в блатото на хаоса, което прави бизнеса труден.Как смятате? отговор Сигнализирай за неуместен коментар