Андронов: Банковите стрес тестове са естествен процес

Проверката на качеството на активите и стрес тестовете за банките трябва да се приемат като естествен процес. Това коментира пред журналисти председателят на Асоциацията на банките в България (АББ) и главен изпълнителен директор на СиБанк Петър Андронов. Той счита, че банките в България ще съумеят да се справят с евентуални проблеми, които безпрецедентната проверка у нас може да открие.

„Проверката на качеството на активите и стрес тестовете за банките трябва да се приемат като естествен процес. Това вече е нормална практика, не само в Европа“, каза той и припомни, че най-пълният стрес тест е бил в еврозоната през 2014 г., който е бил проведен с цел след него ЕЦБ да поеме надзора на банките във валутния блок.

Андронов подчерта, че след публикуването на резултатите от стрес тестовете в еврозоната банките са имали от 6 до 9 месеца, за да попълнят открития капиталов недостиг, като за България той поясни, че БНБ трябва да прецени какъв срок ще даде на банките, ако при тях се открие капиталов недостиг. 

Банкерът очаква процесът у нас да приключи с оповестяването на определени изисквания и условия, с които банките ще могат да се справят.

Освен течащите проверки в банковата система, от които резултати ще има на 13 август, Андронов коментира и потенциалните ефекти след Brexit.

„Съвсем директно няма как да очакваме, че ще има отражение, но все пак има нещо, което е валидно за всички в Европа и не само – решението на Великобритания носи дългосрочна несигурност. Няма как да отречем факта, че икономическите субекти, когато планират своята дейност, няма да имат яснота колко от сегашните правила и отношения са стабилни и за колко дълго време. Има безброй открити въпроси. Няма как неяснотата да е добра за бизнеса. Общо взето притеснението на всички е, че предстои установяването на новите равновесие, отношения и правила. Докато те не се установят, ще властва несигурност“, категоричен бе банкерът.

Поне в най-кратък срок той не очаква съществени промени в ключовите лихви.

„Няма индикации за подобно нещо. Централните банки трябва да осмислят новата ситуация. Трябва да признаем, че пазарите, които смятаме за мъдри, не успяха да предвидят резултата от референдума и централните банки трябва да работят по плановете, които са разработени. Доколкото ми е известно, в тези планове не се предвижда корекции на лихвените проценти“, каза Андронов.

„Ликвидността в еврозоната е достатъчно висока на този етап, тя не е проблем, т.е. няма нужда ЕЦБ да предприема монетарни стъпки“, добави той.

Според Андронов Федералният резерв на САЩ няма да направи стъпка в която и да е посока, преди да са оценили ситуацията и да има яснота по казуса Brexit. По думите му големият въпрос сега е политически и „той стои пред лидерите на Европа и се отнася за бъдещето на Европа“.

Председателят на АББ не счита, че рязкото поевтиняване на британската лира след Brexit ще увеличи валутния риск в българската банкова система, доколкото експозициите на банките са основно в левове и евро.

На въпрос на Investor.bg как се справят банките у нас с отрицателната лихва върху свръхрезервите по сметките им в Българска народна банка, въведена от началото на 2016 г., Петър Андронов отговори, че единственият начин да се избегне отрицателната лихва, е банките да не държат свръхрезерви, но въпросът е, че няма къде да ги вложат.

„Алтернативата е да купиш държавни ценни книжа, каквито не се предлагат в изобилие, защото, слава Богу, държавата няма нужда от дълг. Второто нещо е да кредитираш, макар че няма достатъчно искащи на този етап, въпреки че се наблюдават първите симптоми на повишен кредитен интерес“

Андронов каза, че в дългосрочен план отрицателните лихви, чието въвеждане бе с цел да осигурят предпоставки за икономически растеж, не са здравословни.

„Трябва да се внимава, защото прекалено дългото държане на ниски и отрицателни лихви, залага проблеми в дългосрочен план“, добави той и подчерта риска за нетния лихвен марж на банките и изкривяването на кредитния риск.

Андронов коментира, че лихвите по кредитите у нас намаляват във всички сегменти – лихвите по ипотечните кредити паднаха под 5%, докато лихвите по депозитите са близки до нулата. Тенденцията за намаление не се е променила.

По отношение на кредитната активност – Андронов вижда по-голямо раздвижване в търсенето на ипотечни заеми и в корпоративния сегмент, където машиностроенето, производството на машинни части, експортно-ориентираните сектори търсят повече средства, включително и инвестиционни кредити, с които разширяват производството.