IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Бюджет 2017 - бюджетът на гафовете

План-сметката отвори вратата за вредни политически интриги, измествайки всякаква икономическа логика и целесъобразност

08:08 | 03.01.17 г. 2
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор
<p>
	<em>Снимка: Pixabay</em></p>

Снимка: Pixabay

Дефицит не е мръсна дума, каза в интервю за Investor.bg председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова, защото така държавата успявала да плаща повече за различни политики. Когато обаче това се прави със съмнителни мотиви и най-вече по непрозрачен начин, изкачат някои въпроси. Така например, Националната програма за саниране се превърна в истински бюджетен фантом, както я нарекоха от Института за пазарна икономика (ИПИ).
Още от нейното стартиране се говореше за сума от 1 млрд. лв., но дълго време от очите на данъкоплатците убягваше схемата, по която тази програма ще се финансира. Първо се говореше за европейски средства, а после заработи схемата с финансиране, осигурено от Българската банка за развитие (ББР) чрез предоставянето на държавна гаранция. Въпреки че програмата вече се изпълнява, остава впечатлението, че данъкоплатецът не знае, че именно той финансира санирането. Най-вероятно не знае и че сумата вече е умножена по две. Вече стана ясно, че част от излишъка за 2016 г. ще отиде финансиране на програмата, пише в свой анализ Петър Ганев от ИПИ. 
Преди няколко дни Министерски съвет реши да похарчи още 1 млрд. лв. за въпросната програма, но този път със санкцията на парламента. Така милиардите станаха два.

В същото време окончателното приемане на бюджет 2017 се превърна в истински цирк заради едни 10 млн. лв. допълнително по план-сметката на Българска академия на науките (БАН). След няколко прегласуваия и истински хаос в залата, учените в крайна сметка не получиха исканото увеличение на парите за издръжка, а от БСП заплашиха, че ще сезират Конституционния съд за нарушение на бюджетната процедура.

Подобен начин на работа с държавните пари е смущаващ и засилва усещането за непрозрачност и несигурност. 
От сметките е видно, че отново се наливат пари приоритетно в нереформирани сектори като здравеопазване, образование и съдебна системата. Парите за отбрана са с около 700 млн. лв. повече, с близо половин милиард се увеличават социалните и здравните плащания, докато при образованието допълнителните средства са 230 млн. лв.

В същото време, въпреки обещанията за оптимизация на администрацията, за догодина са заложени с 400 млн. лв. повече за издръжка на чиновниците.

За да бъде по-пълна картината, не бива да пропускаме факта, че за поредна година държавните разходи са сложени във фризера. До края на октомври 2016 г. са похарчени едва 18,5%, или 465 млн. лв., от заложените 2,5 млрд. лв. за капиталови разходи.

През следващата година държавата планира да похарчи над 6,2 млрд. лв. за инвестиции.

Според Петър Ганев от Института за пазарна икономика (ИПИ) голямата част от обяснението за тези озадачаващи тенденции се крие в т. нар. европейски средства, които влияят все повече не просто на разходната политика на правителството (особено на капиталовите разходи), но и на бюджетното салдо. През 2016 г. са били заложени разходи за близо 2,7 млрд. лв. по европейските средства, а според новата рамка очакваното изпълнение ще е под 1,2 млрд. лв.
От друга страна пък свиването на разходите щеше да е похвално, ако водеше след себе си някакви реформи. Единственото, което се наблюдава като крайна тенденция, е увеличението на плащанията за издръжка на администрацията, но това, разбира се, не е обвързано с нейната оптимизация и за съжаление, продължава да опъва нервите на гражданите и бизнеса, а по производителност на труда все още сме на дъното на европейската общност. Ама, както се казва – работи усърдно и си плащай редовно данъците, защото хиляди заети в държавния апарат разчитат на теб...

Сред малкото добри новини е, че догодина правителството е заложило максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет по реда на Закона за държавния дълг, да е до 1,2 млрд. лв. От тази сума 800 млн. лв. са за рефинансиране на вътрешен дълг, а останалите 400 млн. лв. – дадени като опция за взимане на заем от Банката за развитие на Съвета на Европа за съфинансиране на европроекти. 
Кабинетът вече няколко пъти обяви, че догодина няма да се излиза на международните пазари, а плащанията по падежиращата през 2017 г. емисия еврооблигации за 950 млн. евро ще са от фискалния резерв.
Публичният дълг през 2017 г. ще намалее, като правителството ще може да поеме само 400 млн. лв. нови задължения.

Фискалният резерв догодина (както е и в момента) не може да пада под 4,5 млрд. лв., решиха още депутатите (бел. ред. към края на октомври тази година е 14,3 млрд. лв). Ако към тази сума се добави и вземането на Фонда за гарантиране на влоговете, сумата на резерва днес достига 15,8 млрд. лв.

Е, пари за черни дни поне има, въпросът е кога държавата ще отдели средства за адекватни реформи и най-после ще се откаже от тертипа „финансиране на парче“ 

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 05:35 | 14.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

2
rate up comment 1 rate down comment 2
majnata
преди 7 години
Абе Митев , ти и Иван2015 да не сте нещо роднини бе ?
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
1
rate up comment 0 rate down comment 4
Иван Митев
преди 7 години
През 2016 г. се запази наличие на грешно управление на парична система и хората понесоха нови злини.Същественото за спасение от актуални злини е какво (грешно или подобрено) управление на парична система се прилага.За устойчив обществен просперитет е необходимо подобрено управление на парична система.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още