Министерството на финансите очаква 4% икономически растеж за 2018 г., вижда се от есенната макроикономическа прогноза на ведомството.
Очаква се възходящата динамика при вътрешното търсене да се запази заради по-високите правителствени разходи. За крайното потребление финансовото министерство прогнозира, че ще се увеличи с 4,7%, а ръстът на инвестициите се очаква да достигне 4,3%.
При засилване на вътрешното търсене растежът на вноса на стоки и услуги ще достигне 7,1% и нетният износ ще има отрицателен принос към растежа на БВП, възлизащ на 0,5 пр.п., посочва се в документа.
За 2019-2020 г. се очаква темпът на растеж на брутния вътрешен продукт (БВП) на България да се задържи на ниво от 3,9%, като водещ двигател се очертава да е отново вътрешното търсене.
За тази година Министерството на финансите очаква растежът да достигне 4%. За сравнение, в пролетната прогноза очакванията бяха за разширяване на икономиката с 3%.
Оценките на ведомството за заетостта през тази и следващата година също са по-оптимистични заради развитието на пазара на труда през първото полугодие. Очаква се обаче по-слаб ръст на заетите през 2019-2020 г. заради изчерпването на потенциала за увеличаване на заетостта и влиянието на демографските развития в страната в средносрочен план.
Ръстът на заетостта се очаква да се забави до 0,6% догодина. По-слабото търсене на труд в промишлеността ще бъде компенсирано до известна степен от продължаващото възстановяване на заетостта в строителството, а динамиката на заетите в услугите се очаква да се подобрява, констатират от финансовото министерство.
Безработицата се очаква да се понижи до 6,2% догодина, но да се забави ръста на коефициента на икономическа активност на лицата на възраст над 15 години. За 2019 и 2020 г. се очаква заетостта да забави ръста си до съответно 0,4% и 0,2%. Безработицата към 2020 г. се очаква да се понижи до 5,6% от работната сила.
Що се отнася до инфлацията, средногодишната инфлация през 2017 г. се очаква да достигне 1,1%. Хармонизираният индекс на потребителските цени според министерството ще постигне средногодишен растеж от 1,4% през 2018 г., като инфлацията в края ѝ ще е 1,6%. Ръстът ще се определя от продължаване на поскъпването при потребителските цени на храните и горивата, както и на засилване на базисната инфлация под влияние на по-високото вътрешно търсене, посочва се в документа.
Средногодишното повишение на хармонизирания индекс на потребителските цени се очаква да
се ускори до 1,7% през 2019 г. и 1,8% през 2020 г. при допускане за по-високи международни цени на петрола и неенергийните суровини и нарастване на вътрешното търсене, допълват от ведомството.
Основните рискове пред прогнозата се свързват с външната среда, динамиката на международните
цени, както и неблагоприятните демографски тенденции в страната. Повишеното геополитическото напрежение в някои основни търговски партньори на ЕС и неяснотата относно начина, по който ще протекат преговорите и фактическото излизане на Великобритания от ЕС, създават условия за забавяне на икономическата активност в търговски партньори на България, подчертава ведомството. Това може да ограничи растежа на износа и да доведе до влошаване на текущата сметка.
Неизпълнение на очакванията, свързани с динамиката на международните цени, се явява основен риск пред прогнозата за инфлацията. Основен риск пред пазара на труда е влиянието на демографските тенденции.


Слави Трифонов загуби делото за клевета, което заведе срещу Кирил Петков
DARA излиза на сцената на "Евровизия" тази вечер във Виена
Евростат: Българките са най-плодовити в ЕС
Кои три зодии ще имат невероятно лято?
Ето къде няма да има ток днес във Варна
Петролът стабилен при срещата между Тръмп и Си и напрежението с Иран
София става столица на науките за дълголетие през октомври
Си Дзинпин изтъкна Тайван като основен въпрос на срещата с Тръмп
Българите вече имат значително богатство, но не го използват за повече доходност
AI бумът вече оскъпява смартфони, чипове и центрове за данни
Китайци искат да правят електромобили с Maserati
Трик с пластилин почиства боята перфектно
Volkswagen отново отложи електрическия Golf
Новият коз на Mazda: Самозареждащи се хибриди
BYD променя подхода си към Европа
Доц. Пишмишева: Хантавирусите не са нов COVID-19, не са непознати за медицината
Двама загинаха при катастрофи през последното денонощие
Фалшиви счетоводители измамили възрастни хора за 1,6 млн. евро в Гърция
Рюте предлага всички от НАТО да отделят по 0.25% от БВП за Украйна
България сред отличниците в ЕС по икономически растеж
преди 8 години До 2 Да прав си Важно е да увеличаваме външнотърговския оборот Но в момента внасяме по вече отколкото изнасяме и това влияе отрицателно на Б В П В момента никои не пречи на никого да внася кавото си иска Важното е да има пари и да продава това което внася Винаги са ми задавали въпроса какво точно изнасяме Изнасяме огромни количества мед и медни концентрати олово цинк и редки метали изнасяме огромно количество лекарства Изнасяме огромни за страната жито и зърнени храни Изнасяме мазнини и петролни продукти На какво трябва да наблегнем в износа Важно е да изнасяме по вече завършени продукти и полуфабрикати Например фуражи брашна и макарони субстанции за лекарства платове билки пчелен мед месо и млечни продукти Въпрос на време е това да стане отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години Хайде стига с тази мантра за увеличаване на износа. Не може все за единия износ да се произвежда и като отидеш в бакалията да ръфаш български боклучави храни, защото да не сме били внасяли нормални храни. По-редно е да искаме да се увеличи външната търговия, като цяло, а не само износа. Вносът също си има своето значение, нали искаме да има какво да консумираме? отговор Сигнализирай за неуместен коментар