Консолидацията в банковия сектор ще носи стабилност, смята експерт

Консолидационните процеси в банковия сектор са добри за България. Обединението на банковия сектор води до намаляване на цената на услугата, което ще е много важно при бъдещо покачване на лихвите. Това коментира Петър Илиев, зам. главен редактор на в. "Банкеръ", в ефира на Bloomberg TV Bulgaria.

Той е на мнение, че покупката от големи банки с по-добра репутация и по-добри показатели от гръцките банки носи по-добра стабилност на страната. Илиев напомни, че така NBG продаде ОББ и прогнозира, че и други български банки с гръцки акционери ще имат нов собственик.

По думите му консолидацията се налага по външни причини и за пример посочи продажбите на гръцките банки, които има срок да го направят до края на 2018 г., заради необходимата подкрепа на гръцкия банков сектор.

„Консолидация на банковия сектор при съществуващата свръхликвидност е алтернатива. Когато си по-голяма банка, това означава, че си собственик на голяма банкова група, която има по-големи възможности да ти предостави възможност да си пласираш средствата навън, посочи Петър Илиев. – Развитието на събитията през последните месеци на миналата година обаче показаха, че това не е съвсем така. Който следи пазара и балансите на банковия сектор ще види, че от октомври, когато влезе в сила увеличението на отрицателната лихва, до средата на декември от България излязоха близо 2 млрд. евро, които банките пласираха навън. В края на годината, по някакви странни и все още необясними за мен причини, тези пари отново се върнаха в БНБ.“

Обяснението на Илиев е, че вероятно банките майки са ги върнали, защото и при тях в края на годината се е натрупала свръхликвидност.

Решаването на проблема с търсене на доходоносност на ликвидния ресурс според него с консолидацията не изглежда кой знае какво решение.

"Не трябва да се забравя, че българските банки за пръв път работят в ситуация на силно отрицателни лихвени проценти, поради слабото събуждане на икономиката, кредитният ръст не беше голям, в същото време доверието на хората се потвърди с продължаващото бързо покачване на депозитите. В резултат на това банките имаха огромни ликвидни средства. Поради липсата на достатъчно държавни ценни книжа, които правителството да емитира, банките почти бяха принудени от обстоятелствата да ги държат в БНБ", обясни Илиев и напомни, че централната банка занижи отрицателните лихви от 4 октомври 2017, а банките бяха принудени да плащат една много сериозна цена за това, че държат парите си там.

"Не казвам, че БНБ е постъпила грешно. Първо, това е глобална тенденция, второ, БНБ не може да предоставя на банките условия по-добри от тези, които ѝ се предоставят на нея на пазара. Това би означавало тя да бъде на загуба", смята той.

Илиев посочи, че при заявената политика от министъра на финансите, че през 2018 г. няма да се емитират ценни книжа освен такива, които да покрият падежа на вътрешните облигации, при продължаващото слабо развитие на производството, търговията и услугите в страната, което означава по-слаб ръст в кредитирането, ресурсът, който ще остане, ще е от порядъка на 6-7 млрд. лева. 

Петър Илиев обясни, че банките нямат много опции – или да пласират част от парите си навън, или да ги държат в БНБ.

„Ако Европейската централна банка не вдигне лихвените равнища и през тази година, отрицателната лихва ще остане минус 0,6%, това ще е много сериозно предизвикателство пред банките", убеден е Петър Илиев.

Защо консолидираните институции ще предлагат по-качествени и ценово по-достъпни банкови продукти?
Какви са детайлите при евентуалното влизане на България в ERMII? Как ще се реши въпросът с необслужваните кредити? Какви са изискванията по „ирландските“ критерии, които ще бъдат прилагани като регулации към българските банки и какви са техните забележки? Защо БНБ е по-консервативна в регулациите си, отколкото са европейските? Вижте повече във видеото!