Кампанията срещу плоския данък - рязко покачване на преките данъци

Темата за плоския данък отново се завъртя в публичното пространство, след като някои от основните противници на десятъка, в т.ч. синдикатите, организираха преди седмица дискусия, на която присъства и финансовият министър. Ползваме случая да уточним, че никой от ИПИ не е бил канен под никаква форма на тази дискусия. През последните няколко години обаче сме влизали в дебати с всички, които са представили своите становища на това събитие, така че позициите остават напълно ясни. Няколко неща обаче следва да бъдат казани, пише в свой анализ Петър Ганев от института за пазарна икономика.

1. Организираните усилия за демонтирането на плоския данък са постоянни през последните 10 години и не е изненадващо, че кампанията срещу десятъка се вдига преди всяко обсъждане на бюджета за следващата година. Важно е обаче да се борави с конкретни факти и изследвания по темата, които да позволят нормален дебат. Такива почти винаги отсъстват в становищата срещу плоския данък;

2.  Пример за това е т. нар. гражданска инициатива за въвеждане на необлагаем минимум, която внесе официално предложение в парламента, без то да бъде придружено с каквито и да е било аргументи или сметки за ефектите. Подобни предложения имат по-скоро кампаниен, а не експертен характер. Виж повече тук: „Становище на ИПИ по повод инициативата за „справедливи данъци”; 

3. В последните години и конкретно на последното събитие фокусът на критиката стъпва върху два стълба: 1) плоският данък е неуспешен (като ефекти върху приходи, заетост, заплати и т.н.) и 2) неравенството е голямо и трябва промяна в данъчната система. По-отношение успеха на плоския данък обаче съществуват множество данни, които опровергават критиците. Огромна част от тях могат да бъдат намерени в книгата на ИПИ: „Плосък данък в България –предистория, въвеждане и резултати”. Данните са категорични, че плоският данък донесе повече приходи, направи системата по-ефективна и доведе до ръст на заплатите и разполагаемия доход на работещите;

4. Аргументът за неравенството пък винаги се представя в общи рамки, без реално да се търси конкретната ролята на плоския данък в това неравенство. Изследванията за бедността и неравенството в страната ясно показват, че голямата бедност и неравенство са там, където няма трудови доходи, тоест при хора, които са дългосрочно извън пазара на труда. Не плоският данък е виновен за това състояние на нещата. Виж повече в друга книга на ИПИ: „Бедността в България: Образованието и заетостта като фактори за доходите и неравенството”;

5. Също изключително важно е, че противниците на плоския данък всъщност не предлагат просто неговото демонтиране и отмяна, а предлагат рязко покачване на преките данъци. Всички са и в подкрепа на чувствително по-голямо преразпределение, което няма как да стане без по-високи данъци. Дори в уж безобидното предложение за необлагаем минимум се крие чувствително покачване в ставката на подоходния данък – финансовият министър също е казал, че чисто технически ставката става минимум 15% само от въвеждането на необлагаемия минимум. При една прогресивна скала ще се върнем и на нива на данъка над 20-25%. Това автоматично ще повдигне със сходен темп и корпоративния данък, както и този върху едноличните търговци.

В заключение можем да кажем, че двете големи теми на противниците на плоския данък – ефектите от неговото функциониране и дискусията за неравенството са изследвани в дълбочина и всеки може да провери кое е истината. По-високите приходи от плоския данък са видими и от най-простата статистика на Министерство на финансите. Факторите, които водят до бедност и неравенство – основно образованието и трудовата заетост, също са видими от данните на Националния статистически институт. В същото време кампанийното говорене срещу плоския данък всъщност прикрива идея за чувствително покачване на преките данъци и ролята на държавата. Последното едва ли ще се хареса на данъкоплатците.