VUZF Lab: Рисковете за влошаване на българската икономика нарастват

Цикличността на икономическите процеси подсказва, че след години на икономически растеж, каквито се наблюдават в Европа, ще има и спад в развитието, като се очаква забавяне на глобалната икономика. Около това твърдение се обединиха участниците в кръглата маса „Нова икономическа криза в България – кога и защо“, организирана от Лабораторията за научно-приложни изследвания  VUZF Lab към Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ).

Цитирани бяха данни, според които всички международни организации и институции, които правят подобни анализи – Мeждународния валутен фонд, Световната банка, Европейската комисия, прогнозират забавяне на глобалната икономика.

„Българското правителство полага изключителни усилия за стимулиране на икономическия ръст, като същевременно се постига устойчивост на развитието на икономиката чрез създаване на благоприятна бизнес среда“, заяви вицепремиерът Марияна Николова и подчерта, че държавата разполага с редица финансови механизми за посрещане на евентуална икономическа криза, един от които е фискалният резерв.

Ректорът на ВУЗФ и изпълнителен директор на VUZF Lab доц. д-р Григорий Вазов постави акцент не толкова върху това дали предстои нова криза, а дали могат да се управляват процесите, свързани с нейното настъпване, както и с излизането от нея.

„Целта на тази кръгла маса е именно да предложи и намери решенията, които да се предоставят на обществото, държавата, бизнеса и да стигнат до всеки един човек, за да знае как да управлява личните си финанси в следващите години“, подчерта ректорът на ВУЗФ.

Забавянето на икономиката на еврозоната и ЕС е до 0,2% през последните две тримесечия на 2018 г., като продължава и през януари 2019 г. Прогнозите на МВФ и ОИСР са за растеж от 1,8% през 2019 г. и 1,6% през 2020 г., а тези на Европейската комисия – за 1,6% през 2019 г. и 2020 г. Сред прогнозите е и забавяне на растежа на България до 2,7% през третото тримесечие на 2018 г. Според данните на МВФ забавянето ще продължи в същите темпове и през 2020 г., стана ясно от анализа на доц. д-р Даниела Бобева, преподавател във ВУЗФ и бивш вицепремиер.

Тя обясни, че забавянето на растежа в България ще зависи както от евентуалното влошаване на външната конюнктура, така и от натрупаните рискове в икономиката. По думите на Бобева основните слабости на икономиката ни да посрещне вътрешни и външни шокове са слабият растеж и значителната роля на нетъргуемия сектор, ниската еластичност на нарасналите публични разходи, рисковете пред финансовия сектор във връзка с прегледа на Европейската централна банка.

Експертите в дискусията са единодушни, че не се очаква рецесия през настоящата година, но в съчетание с външни и вътрешни фактори, може да се стигне до влошаване на симптомите и криза.

Някои от участниците в дискусията акцентираха върху отлагането на структурните реформи в отминалите добри години за икономиката, което поставя на изпитание съществуващите буфери и макроикономическата стабилност – проблемите в енергетиката, здравеопазването и другите нереформирани сектори.

Може ли държавата да провежда антициклични мерки и трябва ли да го прави – този въпрос не получи еднозначен отговор. Според експертите, обаче, високата административна тежест и регулации във финансовия сектор, и в икономиката като цяло, може да създаде по-големи рискове за икономическата стабилност.

В дискусията се включиха Апостол Апостолов, президент на ВУЗФ, председател на надзорния съвет на Тексим банк, Любомир Дацов, член на Фискалния съвет на България, Светла Несторова, председател на Асоциацията на българските застрахователи, проф. д-р Григор Димитров, преподавател във ВУЗФ и икономистът Владимир Каролев.

Модератор на кръглата маса беше доц. д-р Григорий Вазов.

Кръглата маса, посветена на икономическата криза, е поредният форум, организиран от VUZF Lab, по значими социално-икономически теми, с който Лабораторията към бизнес университета изпълнява своята обществена мисия – да поставя на фокус актуални проблеми, като показва различните гледни точки към тях, търси и предлага решения и оказва влияние при формирането на различните държавни секторни политики.

Основните изводи, предложения и препоръки на кръглата маса ще бъдат обобщени и предоставени на Министерския съвет, Народното събрание, Министерство на икономиката, Министерство на финансите, Българска народна банка, други компетентни държавни институции, браншови и работодателски организации, и ще бъдат публикувани на сайта на VUZF Lab.

Медийни партньори на кръглата маса бяха Investor.bg, Bloomberg TV Bulgaria, Bulgaria ON AIR и в. “Стандарт”.