Брутният външен дълг (частен и държавен) на България нараства като част от брутния вътрешен продукт (БВП). В края на юли той е 35,611 млрд. евро, което е годишен ръст с 1,7% (581,4 млн. евро). Така той представлява 57,7% от прогнозния БВП на страната, показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ).
В сравнение с края на миналата година брутният външен дълг е по-голям с 1,2% (433,3 млн. евро). Към 31 декември 2019 г. той беше 35,030 млрд. евро, или 57,7% от БВП.
В централната банка отчитат, че към 31 юли дългосрочните задължения са 27,744 млрд. евро, като нарастват с 4,6% (1,216 млрд. евро) спрямо края на миналата година.
За една година дългосрочният дълг се повишава с 5% (1,310 млрд. евро), изчисляват в централната банка.
Краткосрочните задължения възлизат на 7,867 млрд. евро и намаляват с 9,1% (783,2 млн. евро) спрямо края на 2019 г. и с 8,5% (728,9 млн. евро) в сравнение с година по-рано.
Брутният външен дълг на сектор Държавно управление в края на юли е 5,681 млрд. евро. Спрямо края на миналата година (5,427 млрд. евро) той нараства с 4,7% (253,7 млн. евро).
Външните задължения на сектора се повишават с 4,6% (249,4 млн. евро) на годишна база.
Външните задължения на банките са 4,415 млрд. евро и се понижават с 9,9% (485,8 млн. евро) спрямо края на 2019 г. и с 4,6% (212,5 млн. евро) спрямо юли 2019 г..
Задълженията в чужбина на бизнеса и домакинствата са 10,732 млрд. евро. Те намаляват с 2,4% (268,1 млн. евро) спрямо края на 2019 г. (11,001 млрд. евро) и с 3% (332 млн. евро) на годишна база (11,064 млрд. евро).
В края на юли вътрешнофирменото кредитиране е 14,781 млрд. евро, което е с 6,7% (933,6 млн. евро) повече в сравнение с края на миналата година, когато беше 13,848 млрд. евро. За една година то се повишава с 6,3% (876,5 млн. евро).
В БНБ отчитат, че през периода от януари до юли полученото външно финансиране от нерезиденти е в размер на 3,553 млрд. евро, докато за същия период на миналата година беше достигнало 4,008 млрд. евро. От тях 523,2 млн. евро (14,7% от общия размер) са за сектор Държавно управление, 699,7 млн. евро (19,7%) - за сектор Банки, 628,4 млн. евро (17,7%) - за бизнеса и домакинствата, а 1,701 млрд. евро (47,9%) са вътрешнофирмено кредитиране.
За седем месеца извършените плащания по обслужването на брутния външен дълг са 3,107 млрд. евро при 3,969 млрд. евро за януари – юли 2019 г.
Банковата статистика показва, че нетният външен дълг в края на юли 2020 г. е отрицателен в размер на 3,212 млрд. евро и намалява с 185,9% (2,088 млрд. евро) спрямо края на 2019 г. (отрицателна стойност от 1,123 млрд. евро).
Понижението се дължи на по-голямото увеличение на брутните външни активи (с 2,522 млрд. евро, 6,9%) в сравнение с увеличението на брутния външен дълг (с 433,3 млн. евро, 1,2%). Нетният външен дълг за една година намалява с 60,3% (1,208 млрд. евро), когато беше с отрицателна стойност от 2,004 млрд. евро.


Мачовете по ТВ днес (30 юни)
Без ток във Варна на 30 юни 2026
Честваме събора на светите дванадесет апостоли на Иисус Христос
Времето във Варна на 30 юни 2026
Германия и Нидерландия отпаднаха от Мондиала
Казусът с Anthropic показва най-лошия възможен начин за регулиране на AI
Йената достигна 40-годишно дъно спрямо долара
Подходът към изкуствения интелект може да определи бъдещето на ЕС
Иран е решен да контролира Ормуз
Зелената енергетика в действие: Иновациите на Веолия Варна
Jeep с нова стратегия в Европа - китайски флагман вместо американски
Waze дразни шофьорите с нестандартна функция
Какво ви казва цветът на маслото за състоянието на автоматика
В Китай направиха ван с лукс на частен самолет и собствена тоалетна
Най-странният автомобилен клаксон е измислен от филмово студио
Над сто венецуелци, депортирани от САЩ часове преди трусовете, са в неизвестност
Тръмп за срещата между САЩ и Иран в Катар: Може би е важна
Криза: Русия може да разреши производството и вноса на гориво с по-ниско качество
Пеевски иска НСО да разкрие колко струва охраната на всички, охранявани от 2013 г.
Ремонти по магистрала „Струма“ и ключов път край морето
преди 5 години платен вирус , платена пандемия ... платена журналистика , платени политици ... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години Сегашните държавни дългове са последица от неправилно емитиране на пари. Парите от държавните дългове са необходими за плащане на щети от грешката на централната банка.Пандемията COVID-19 е много силен стимулатор за щети от грешката на централната банка. Новите държавни дългове са потребни за плащане на нови щети от грешката на централната банка.Вариантите са два:Първи: При неправилно емитиране на пари е с увеличени щети. На правителството са необходими нови дългове за да плаща щети от грешката на централната банка.Втори: За устойчиво спасение от щети е необходимо подобрено емитиране на пари. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години E, та къ! То тоя месец пандемия та дрънка, хората мряха като мухи, нямаше кой да ги погребва! отговор Сигнализирай за неуместен коментар