Брутният външен дълг (частен и държавен) на България нараства като част от брутния вътрешен продукт (БВП). В края на юли той е 35,611 млрд. евро, което е годишен ръст с 1,7% (581,4 млн. евро). Така той представлява 57,7% от прогнозния БВП на страната, показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ).
В сравнение с края на миналата година брутният външен дълг е по-голям с 1,2% (433,3 млн. евро). Към 31 декември 2019 г. той беше 35,030 млрд. евро, или 57,7% от БВП.
В централната банка отчитат, че към 31 юли дългосрочните задължения са 27,744 млрд. евро, като нарастват с 4,6% (1,216 млрд. евро) спрямо края на миналата година.
За една година дългосрочният дълг се повишава с 5% (1,310 млрд. евро), изчисляват в централната банка.
Краткосрочните задължения възлизат на 7,867 млрд. евро и намаляват с 9,1% (783,2 млн. евро) спрямо края на 2019 г. и с 8,5% (728,9 млн. евро) в сравнение с година по-рано.
Брутният външен дълг на сектор Държавно управление в края на юли е 5,681 млрд. евро. Спрямо края на миналата година (5,427 млрд. евро) той нараства с 4,7% (253,7 млн. евро).
Външните задължения на сектора се повишават с 4,6% (249,4 млн. евро) на годишна база.
Външните задължения на банките са 4,415 млрд. евро и се понижават с 9,9% (485,8 млн. евро) спрямо края на 2019 г. и с 4,6% (212,5 млн. евро) спрямо юли 2019 г..
Задълженията в чужбина на бизнеса и домакинствата са 10,732 млрд. евро. Те намаляват с 2,4% (268,1 млн. евро) спрямо края на 2019 г. (11,001 млрд. евро) и с 3% (332 млн. евро) на годишна база (11,064 млрд. евро).
В края на юли вътрешнофирменото кредитиране е 14,781 млрд. евро, което е с 6,7% (933,6 млн. евро) повече в сравнение с края на миналата година, когато беше 13,848 млрд. евро. За една година то се повишава с 6,3% (876,5 млн. евро).
В БНБ отчитат, че през периода от януари до юли полученото външно финансиране от нерезиденти е в размер на 3,553 млрд. евро, докато за същия период на миналата година беше достигнало 4,008 млрд. евро. От тях 523,2 млн. евро (14,7% от общия размер) са за сектор Държавно управление, 699,7 млн. евро (19,7%) - за сектор Банки, 628,4 млн. евро (17,7%) - за бизнеса и домакинствата, а 1,701 млрд. евро (47,9%) са вътрешнофирмено кредитиране.
За седем месеца извършените плащания по обслужването на брутния външен дълг са 3,107 млрд. евро при 3,969 млрд. евро за януари – юли 2019 г.
Банковата статистика показва, че нетният външен дълг в края на юли 2020 г. е отрицателен в размер на 3,212 млрд. евро и намалява с 185,9% (2,088 млрд. евро) спрямо края на 2019 г. (отрицателна стойност от 1,123 млрд. евро).
Понижението се дължи на по-голямото увеличение на брутните външни активи (с 2,522 млрд. евро, 6,9%) в сравнение с увеличението на брутния външен дълг (с 433,3 млн. евро, 1,2%). Нетният външен дълг за една година намалява с 60,3% (1,208 млрд. евро), когато беше с отрицателна стойност от 2,004 млрд. евро.


Петко Салчев е освободен от длъжността заместник-министър на здравеопазването
Пускат допълни автобуси и тролеи за празника на Варна
Костадинов: Радев дава АМ “Черно море” на Турция
Кричим изпрати жестоко убития Георги Кузев на рождения му ден
Запълниха поредно дере във "Виница" със строителни отпадъци (ВИДЕО)
САЩ тестват лоялността на НАТО към политиките им преди съкращаване на войските
Z.ai подготвя нов AI модел в битката с OpenAI и Anthropic
Нов недостиг на гориво в руски региони след атаките на Украйна срещу рафинерии
OpenAI отчита годишен темп на приходите от над $40 милиарда преди IPO-то
Т. Джамов: Все повече хора у нас имат интерес към бойните спортове
Ретро Lambo и Porsche от Louis Vuitton – най-големите хитове на Monterey Car Week
Никола Цолов ще тества болид от Формула 1 в края на месеца
Популярен аргумент срещу електромобилите беше разбит
Това е единственото BMW 8-Series E31 с дизелов двигател
Cadillac зарадва клиент със седан за 500 000 долара
Нетаняху нарече Обединеното кралство... "ислямска република"
Петко Салчев е освободен от заместник-министър на здравеопазването
Министър Стоянов: Нямаме отговор от Украйна за дрона
Лавров: ЕС изнудва Вучич да застане срещу Русия
преди 5 години платен вирус , платена пандемия ... платена журналистика , платени политици ... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години Сегашните държавни дългове са последица от неправилно емитиране на пари. Парите от държавните дългове са необходими за плащане на щети от грешката на централната банка.Пандемията COVID-19 е много силен стимулатор за щети от грешката на централната банка. Новите държавни дългове са потребни за плащане на нови щети от грешката на централната банка.Вариантите са два:Първи: При неправилно емитиране на пари е с увеличени щети. На правителството са необходими нови дългове за да плаща щети от грешката на централната банка.Втори: За устойчиво спасение от щети е необходимо подобрено емитиране на пари. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години E, та къ! То тоя месец пандемия та дрънка, хората мряха като мухи, нямаше кой да ги погребва! отговор Сигнализирай за неуместен коментар