IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Финансовото министерство планира 7 млрд. лв. дефицит до края на годината

В края на 2023 г. България ще има дефицит от 3,1% от БВП, което нарушава Маастрихтските критерии

14:03 | 10.05.21 г. 16
<p>
	<em>Снимка: Bloomberg</em></p>

Снимка: Bloomberg

Тази година от МФ допускат и алтернативен сценарий. Той разглежда вариант на по-бавно възстановяване на външната среда от очакваното в базовия сценарий.

м1 м1

През първите две години се очаква по-бавно нарастване на равнището на цените в страната, изразено както чрез дефлатора на БВП, така и чрез инфлацията. Това ще се отрази отрицателно върху равнището на БВП по текущи цени и въпреки последващото ускорено нарастване на ценовите нива той ще остане по-нисък спрямо базовия сценарий.

м2 м2

Любопитна е и прогнозата за инфлацията. Според МФ през януари 2021 г. годишният темп на инфлация за кратко премина на отрицателна територия, след което отчете положителна стойност от 0,2% през февруари. Повишението на общото равнище на потребителските цени ще продължи да се ускорява и в края на годината ще достигне 2,8%.

Очакваното нарастване на международните цени на петрола ще доведе до по-високи вътрешни цени на енергийните стоки, като транспортните горива се очаква да поскъпнат с близо 17% в края на 2021 г. Повишението на цените на услугите ще се ускори до 2,6% в края на годината, подкрепено от засилването на вътрешното търсене. От друга страна, очакваните по-високи цени на храните в страната ще се отразят в поскъпване на услугите в ресторанти, хотели и други заведения за хранене. Нехранителните стоки (без енергийните) ще прекъснат тенденцията на поевтиняване и, предвид поскъпването при услугите, приносът на базисната инфлация към общото нарастване на цените в края на годината се очаква да нарасне. Средногодишната инфлация през 2021 г. се прогнозира да бъде 1,8%.

Пазар на труда

Мерките за запазване на съществуващата заетост ще продължат да функционират поне до края на май 2021 г., което ще е сред факторите, влияещи върху заетостта и безработицата поне през първата половина на годината, пише в документа. Коефициентът на безработица се очаква да се понижи до 5%, което ще бъде съпроводено и с повишение на участието на трудоспособното население в работната сила (15 - 64 г.) до 73,4%.

През следващите години (2022–2023) се очаква ускорение в ръста на заетостта, което да се обуслови от постигането на относително високи темпове на икономически растеж. През 2023 г. се очаква коефициентът на икономическа активност да достигне 76,5%, което ще е с над 3 пр.п. повече спрямо предкризисното ниво на показателя от 2019 г. През 2024 г. ръстът на заетостта ще се забави до около 0,5% както поради забавянето на общия ръст на икономиката, така и поради изчерпването на възможността за привличане на нови заети от контингента на безработните и неактивните лица. През целия период се очаква коефициентът на безработица да намалява и да достигне 4,4% през 2024 г.

Според прогнозата на Министерството на финансите в периода 2021–2024 г. кредитът за частния сектор ще нараства с умерени темпове в съответствие с възстановяването на потребителското и инвестиционното доверие. Търсенето на кредит от частния сектор ще остане потиснато през 2021 г., като тенденцията на забавяне ще продължи до края на годината. Влияние в тази посока ще има и от факторите от страна на предлагането, като склонността на банките да поемат по-малко риск и възможно покачване на лихвените проценти.

Очакваният по-нисък растеж на кредита през 2021 г. ще е в резултат от по-слабото търсене и отрицателните ефекти върху инвестиционната активност, произтичащи от ситуацията с COVID-19, както и поради ефекта от постепенното изтичане на действието на мораториума за отсрочване на изискуеми задължения към банки. През 2021 г. годишното нарастване на вземанията от предприятия се прогнозира да бъде около 2,8%, а на вземанията от домакинствата – 4,3%. Общо растежът на вземанията от частния сектор през 2021 г. се очаква да бъде около 3,4%.

Дългосрочни бюджетни перспективи

Българската пенсионна система е изправена пред сериозни демографски предизвикателства. През 2021 г. се очаква разходите за пенсии да достигнат 9,9% от БВП. Слаб спад до 9,7% ще има в 2022 г. поради факта, че средства за еднократни плащания не са предвидени. През 2023 г. разходите за пенсии ще нарастват с по-бърз темп от брутния вътрешен продукт и техният дял ще достигне 10%.

Проблемът със застаряването на населението не е безобиден - ако през 2019 г. на 100 лица между 20 и 64 г. съответстват 36 лица на възраст над 65 години, то през 2070 г. броят им ще нарасне до 60 на 100 лица. В резултат от застаряването на населението и свиването на работната сила броят на заетите ще намалее с около 34%, а делът на възрастното население (65+) от общата численост на населението ще нарасне от около 21% през 2019 г. до 31% през 2070 г. Подобни числа поставят под огромен натиск пенсионната система.

През последните години се наблюдава устойчиво нарастване на разходите за здравеопазване, а в дългосрочен план застаряването на населението има въздействие върху разходите за здравни и дългосрочни грижи.

С оглед на всички тези данни и рисковете от по-бавно възстановяване от коронакризата перспективите пред България далеч не са толкова розови, колкото ни се иска.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 21:30 | 13.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

16
rate up comment 3 rate down comment 0
khao
преди 2 години
да, а мутрата за 12 години един интерконектор с гърция не можа да направи... само съсипваше.Добро до някъде беше само първото му правителство... узурпира власта, унищожи съдебната система.. ти ми викаш, без крайности... ако не беше пандемията и падането му от власт, сега щеше да ти пиша от някоя западна държава! ... бяхме го решили вече
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
15
rate up comment 4 rate down comment 2
Dr. Vatnikov
преди 2 години
Стига с тия крайности. Което е добре - добре е, без значение кой, как и тн.Например дори и червените кратуни на Станишко направиха нещо хубаво преди - плоския данък.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
14
rate up comment 3 rate down comment 2
khao
преди 2 години
така е, по хубаво от управлението на мутрата нема... нема и как да бъде по добро.. слава на краля Мутра първи!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
13
rate up comment 4 rate down comment 5
Dr. Vatnikov
преди 2 години
Да, за 2023та. И твърдя, че не е висок.Искаш ли справка с дефицита преди Ковид?Хубавото е хубаво, това не може да се отрича. Както и лошото.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
12
rate up comment 3 rate down comment 4
khao
преди 2 години
ааа, тоест дефицита който си цитирал за другите държави е за 2023...буахахаххахахаха... излагаш се вече.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
11
rate up comment 3 rate down comment 3
Иван Митев
преди 2 години
В Република България е с подсигуряващ щети метод за ползване на левове.Политиците, банкерите и другите участници в стопанския живот сме жертви на неправилна парична политика.Ако не е злокобната парична процедура, Република България нямаше да има сегашни дългове.Защо Република България е със съдбовна парична грешка?
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
10
rate up comment 5 rate down comment 3
Dr. Vatnikov
преди 2 години
Лозунгите - после. В кризата много държави, да не кажа почти всичките членове, са над 3% дефицит, който са подписали да следват.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
9
rate up comment 4 rate down comment 4
Dr. Vatnikov
преди 2 години
Това е икономика, не е доджкойн, да става с лозунги и куп глупости, които си изсипал.Първо, дефицита няма нищо общо с БВП. Но дори и да имаше, би трябвало държавите с най-ниско БВП да имат най-голям дефицит, а не обратното! Второ, къде България е с най-ниско БВП? В първата половина на държавите в света сме. И то при положение, че все още има огромен сив сектор. Ако се гледа БВП на глава срещу покупателна способност, сме в първата третина държави. Дори не разбираш за какво БВП говориш.Най-нисък бюджет и най-нисък растеж??! Ти верно си икономически неграмотен.Гледай си там доджкойна и по-добре си мълчи на икономически теми!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
8
rate up comment 5 rate down comment 3
Dr. Vatnikov
преди 2 години
"В края на 2023 г. България ще има дефицит от 3,1% от БВП, което нарушава Маастрихтските критерии" Текстът е под заглавието.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
7
rate up comment 5 rate down comment 3
Frosty
преди 2 години
ЗАРАДИ КОРУПЦИОННО И НЕКАДЪРНО УПРАВЛЕНИЕ НА БОРИСОВ, БЪЛГАРИЯ ОТПАДА ОТ ЕВРОЗОНАТА И ШЕНГЕН, ТЪЙ КАТО ПОВЕЧЕ НЕ МОЖЕ ДА ПОКРИЕ МААСТРИХТСКИТЕ КРИТЕРИИ ЗА ПРИСЪЕДИНЯВАНЕПРОЧЕТИ ПОВЕЧЕ:https://i.postimg.cc/kGgL2LYZ/image.jpghttps://***.investor.bg/biudjet-i-finansi/333/a/finansovoto-ministerstvo-planira-7-mlrd-lv-deficit-do-kraia-na-godinata-327480/
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още