Modern Diplomacy: България се изправя пред някои трудности, за да приеме еврото

Очевидно, когато приходите са по-големи от разходите, бюджетът регистрира излишък. През последните две десетилетия, благодарение на бързо развиващата се икономика, България успя да спази тази цел.

За да се приеме еврото, държавният дефицит/излишък на БВП на дадена държава не трябва да надвишава 3% през предходната година. Освен това публикуваните от Европейската комисия прогнози за дефицит/излишък от БВП също трябва да бъдат под 3%. Най-общо казано, ЕС тълкува стриктно тези правила, като по този начин смята цифрите „малко над границата“ за неприемливи.

Историческите данни показват, че съотношението на бюджетния дефицит към БВП на България е постоянно в приемливия диапазон между 2009 и 2019 г. Очевидно това предполага, че България не би трябвало да има особен проблем при изпълнението на това изискване. Предизвиканата от пандемията рецесия обаче промени този прост факт драстично. Всъщност последните данни за 2020 г. показват дефицит около -3,4% - което все пак е по-добро от -7,4% на еврозоната. Всички прогнози показват, че състоянието на здравето на българските публични финанси само ще се влошава.

Публичен дълг: Предстоящ тест

Третият критерий за конвергенция е строго свързан с втория, тъй като се отнася до публичния дълг и неговото съотношение към БВП. За да разберем тази връзка, можем да си представим дълг в резултат на натрупването на дефицити във времето. Всъщност спестяването или „резервите“ могат да помогнат за покриване на дефицита за известно време, когато е необходимо. Огромни дефицити в продължение на много години ще доведат до изчерпване на всички спестявания. По този начин продължителните дефицити в крайна сметка ще създадат огромен дълг по същия начин, по който излишъците водят до спестявания.

Тъй като България има предимно балансиран бюджет, тя също има малък дълг през последните десетилетия.

Приемането на еврото зависи от съотношението дълг/БВП на дадена държава като общо правило под 60%. В някои случаи може да има изключения, когато съотношението „е достатъчно намалено и се приближава до референтната стойност със задоволително темпо“.

Ясно е, че данните показват, че за България ще бъде трудно да се пропусне целта за дълг към БВП в скоро време. Всъщност този показател е постоянно в приемливия диапазон между 2009 и 2020 г. Въпреки това, както беше посочено по-горе, предизвиканата от пандемия рецесия значително влоши публичните финанси на страната. Ако не друго, България вече е на път да поиска от пазарите заеми за няколко милиарда евро през 2021 г. Така, ако дефицитът не се овладее скоро и растежът на БВП не се рестартира, дългът ще нарасне.

Отвъд цифрите: Вътрешни и международни политически последици

С една дума, макроикономическите пречки пред приемането на еврото от България са не само многобройни, но и преобладаващо належащи за справяне и възраждането на икономиката не е достатъчно.

Все пак обнадеждаващо е, че Координационният съвет за подготовка на Република България за членство в еврозоната, който подготви NPIE, заседава под съвместното председателство на управителя на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев и служебния министър на финансите Асен Василев. Като се има предвид, че сегашният кабинет и БНБ преди бяха в противоречие, това е доста добър знак. Всъщност, чрез присъствието на Радев БНБ сигнализира за своята практическа, непосредствена готовност да продължи напред с NPIE.

Това споразумение между технократичните елити и политиците обаче не е достатъчно за успешното приемане на еврото. В крайна сметка малко държави, които се присъединиха към еврозоната след подобен консенсус, се справиха добре.

Страната трябва да изгради общонационално разбирателство относно приемливостта на свързаните, болезнени жертви. В противен случай, както и други по-слаби икономики, които се присъединиха към Еврозоната без предварително да подготвят населението си, България рискува да претърпи огромни неуспехи. Независимо от това, в най-добър интерес на ЕС е да помогне на българските власти да постигнат този общонационален консенсус.

„След дълги години неуспехи, забавяния и вътрешна фрагментация приемането на еврото от България може окончателно да промени нещата. Не на последно място, подобно постижение има потенциала да възстанови доверието на други балкански държави в ЕС. В тази връзка, на присъединяването на България към еврозоната може да се погледне като на съживяване на ангажираносттта и на стремежа към разширяване.