Няма опасност да вземе в дългова спирала, но можем да се озовем в спирала на дефицити. Така икономистът от Института за пазарна икономика (ИПИ) Петър Ганев коментира пред bTV приетият на първо четене в комисия бюджет за тази година.
По думите му в година на растеж, каквато се очаква да бъде настоящата, беше добре да свием дефицита и да вървим към балансиран държавен бюджет, по този начин и дългът ще бъде по-малък.
Бившият социален министър Христина Христова, която също бе гост в студиото, добави, че текущият разчет идва на фона на три тежки кризи - пандемия, инфлация, енергийна криза.
Според нея не е добре да чакаме инфлацията да даде резултати, затова социалните разходи не са излишни. „С 280 млн. лв. са увеличени социалните разходи, но инфлацията се усеща в магазините“, каза тя.
Петър Ганев добави, че средногодишната инфлация може да се покачи, тогава ще бъде активен и диалогът за пенсиите във втората евентуална актуализация на бюджета през лятото.
Той обясни още, че очакваната средногодишна инфлация в бюджета е 5,5%, но данните на БНБ са за 7,5% инфлация в края на декември, което не е средногодишна инфлация и оттам идва разминаването. „Един от големите дебати тепърва предстои и той е свързан и с инфлацията - прогнозата за вдигане на пенсиите и за увеличението им е с около 6%, което стъпва в на ръста на осигурителния доход от 10% и по-малък ръст от средногодишната инфлация. БНБ казва, че тя ще се успокои, но все пак през 2022 г. ще бъде по-голяма и затова според мен дебатът за пенсиите ще е активен и по време на второто четене в пленарната зала на Бюджет 2022, а също и при актуализацията на разчетите, която се очаква през юли", обясни Ганев.
От своя Христова подчерта, че ако няма защита на уязвимите групи, няма да има нормално качество на живота на хората.
По думите ѝ броят на бедните в България е твърде голям - над 24%. Няма как да не се подпомогнат родителите на отсъстващи деца, на бедни семейства с деца. Не може да се остане със скръстени ръце, категорична е тя.
Ганев обаче подчерта, че за тази и в следващите две години се планира по около 5 млрд. лв. дефицит, което прави общо над 15 млрд. лв. нов дълг.
„Ще сме в серпантина на дефицити. Това значи, че дефицитът ще е повече от нужното за избраната година. Но искам да уточня, че разхищаване е, когато правим разноски и недостиг, без да реализираме обществени резултати. А когато даваме през доста необятни групи, през детски, през пенсии, не реализираме нищо “, обясни Ганев.


"Българската врътка" завладява Европа
Цените на колите втора ръка в Германия падат
Арестуваха американски баскетболист с близо 34 кг канабис на летището
България завърши кампанията си в Лига на нациите
Стартираха първите за учебната година практически посещения на студенти в Районния съд във Варна
България губи огромни инвестиции заради блокирани вятърни проекти
К. Павлов: В София и Варна има надценени имоти, ръстът на цените ще се забави
На пазарите има предостатъчно петрол въпреки атаките в Ормузкия проток
Deutsche Bank се прицелва в САЩ на фона на рекордна година за трейдърите ѝ
Ебола остава извън контрол в Конго след 6 месеца на военни конфликти и глад
Току-що закупен автомобил BYD изчезна от автосалон
Най-широката магистрала в света има 26 ленти
Бивш морски пехотинец спаси рядък Dodge Charger
Всяка седма гума на служебна кола е опасна
Кошмарът Takata продължава: Toyota изтегля 314 000 коли
Как да сте перфектната половинка, за която мъжете мечтаят?
Велислава Петрова: Свързаността е инвестиция в икономическата устойчивост и растежа
Тръмп: Путин отстъпва за Украйна, Русия губи по 25 000 войници месечно
Нов срам, удряме дъното! И Естония победи България, вкараха ни само 2