Петър Ганев: Можем да влезем в дефицитна, но не и дългова спирала

Няма опасност да вземе в дългова спирала, но можем да се озовем в спирала на дефицити. Така икономистът от Института за пазарна икономика (ИПИ) Петър Ганев коментира пред bTV приетият на първо четене в комисия бюджет за тази година.

По думите му в година на растеж, каквато се очаква да бъде настоящата, беше добре да свием дефицита и да вървим към балансиран държавен бюджет, по този начин и дългът ще бъде по-малък.

Бившият социален министър Христина Христова, която също бе гост в студиото, добави, че текущият разчет идва на фона на три тежки кризи - пандемия, инфлация, енергийна криза.

Според нея не е добре да чакаме инфлацията да даде резултати, затова социалните разходи не са излишни. „С 280 млн. лв. са увеличени социалните разходи, но инфлацията се усеща в магазините“, каза тя.

Петър Ганев добави, че средногодишната инфлация може да се покачи, тогава ще бъде активен и диалогът за пенсиите във втората евентуална актуализация на бюджета през лятото. 

Той обясни още, че очакваната средногодишна инфлация в бюджета е 5,5%, но данните на БНБ са за 7,5% инфлация в края на декември, което не е средногодишна инфлация и оттам идва разминаването. „Един от големите дебати тепърва предстои и той е свързан и с инфлацията - прогнозата за вдигане на пенсиите и за увеличението им е с около 6%, което стъпва в на ръста на осигурителния доход от 10% и по-малък ръст от средногодишната инфлация. БНБ казва, че тя ще се успокои, но все пак през 2022 г. ще бъде по-голяма и затова според мен дебатът за пенсиите ще е активен и по време на второто четене в пленарната зала на Бюджет 2022, а също и при актуализацията на разчетите, която се очаква през юли", обясни Ганев. 

От своя  Христова подчерта, че ако няма защита на уязвимите групи, няма да има нормално качество на живота на хората.

По думите ѝ броят на бедните в България е твърде голям - над 24%. Няма как да не се подпомогнат родителите на отсъстващи деца, на бедни семейства с деца. Не може да се остане със скръстени ръце, категорична е тя.

Ганев обаче подчерта, че за тази и в следващите две години се планира по около 5 млрд. лв. дефицит, което прави общо над 15 млрд. лв. нов дълг.

„Ще сме в серпантина на дефицити. Това значи, че дефицитът ще е повече от нужното за избраната година. Но искам да уточня, че разхищаване е, когато правим разноски и недостиг, без да реализираме обществени резултати. А когато даваме през доста необятни групи, през детски, през пенсии, не реализираме нищо “, обясни Ганев.