Икономисти: Очаква ни стагфлация при задълбочаване на войната в Украйна

Рискове на пазара на труда

За втора поредна година през 2021 г. в България продължават процесите на намаление на заетите и увеличение на броя на безработните и неактивните с желание за работа. Промените в броя и динамиката на възрастовата група между 25 и 34 години налагат нейното разглеждане като нова рискова група на пазара на труда. Заради забавените преходи на безработните към заетост, расте и делът на продължително безработните в България, който е по-висок от този за ЕС-27.

Средногодишните работни заплати продължават движението си нагоре в номинална и реална стойност, като основно значение за запазването на заетостта продължават да имат компенсациите за работодателите по мярката „60/40”, както и подпомагането им чрез проектите „Краткосрочна подкрепа за заетост“, „Запази ме” и „Запази ме +“.
Въпреки това очакванията на анализаторите са, че заетите ще продължават да намаляват поради демографската криза и бавното възстановяване на икономиката.

В условията на висока външнополитическа неопределеност, покачване на цените на енергоносителите и ограничен достъп до някои от тях, се очакват и нарушени търговски връзки, което ще ограничи предлагането на нови работни места. 

През 2021 г. бюджетните приходи и помощи регистрират най-висок годишен растеж след 2008 г., който отразява както ускоряването на икономическата активност и постепенното преодоляване на сериозното негативно отражение на здравната криза от COVID-19, така и нарастващата инфлация в страната. Въпреки че номиналното нарастване на данъчните приходи на правителството в условията на възходяща инфлационна динамика е очаквано, то крие рискове през т.г. – възможно е догонващият инфлацията растеж на доходите по линия на фискалната експанзия да задвижва допълнителни инфлационни процеси в страната.

Отбелязаният годишен растеж на бюджетните разходи през 2021 г. също е най-високият след 2007 г. – като съотношение към БВП за първи път те надхвърлят максимално допустимия размер от 40% според Закона за публичните финанси.

Анализът на учените от ИИИ показва, че над 25% от БВП през 2021 г. са изразходвани от правителството за социални разходи, работни заплати и осигурителни вноски в бюджетния сектор, докато капиталовите разходи спадат с 24% на годишна база, което показва силно ограничено влияние на правителствените инвестиции върху реалната икономика.

С най-висок прираст сред бюджетните разходи през 2021 г. са отпуснатите правителствени субсидии по линия на програмите за субсидирана заетост, подпомагане на домакинствата и бизнеса. В краткосрочен план директното отпускане на обезщетения и социални помощи поддържат покупателната способност на домакинствата, но нямат капацитета за динамизиране на вътрешното търсене и осигуряване на бюджетни приходи, смятат икономистите на БАН.

Според тях антиинфлационни мерки, базирани предимно на компенсиране на загубата на покупателна способност поради по-високите цени, а не толкова на развиване на производствен капацитет за осигуряване на по-високи доходи, биха довели до макроикономическа нестабилност със сериозни последици и за фискалната устойчивост на страната.

Свиване на бюджетния дефицит

Икономистите прогнозират, че бюджетните приходи до 2024 г. ще се запазят около 39% от БВП вследствие на растящата инфлация и предприетите дискреционни мерки в областта на социалната и доходната политика, осигуряващи по-високи постъпления по данъците върху доходите и социалните осигуровки.

Предвид текущите параметри и евентуалната актуализация на бюджета в средата на годината, много е вероятно делът на разходите по консолидираната фискална програма да достигне почти 50% от БВП през 2022 г., смятат учените.

Очакванията са бюджетният дефицит в края на 2022 г. да възлезе на -5% от БВП и постепенно да се свива до 3% от БВП до 2024 г.

При подобно развитие на бюджетните показатели присъединяването на страната към еврозоната през 2024 г. изглежда силно затруднено при запазване на сегашните параметри на Маастрихтските критерии, се казва в доклада.
Въз основа на очертаните процеси и тенденции в българската икономика в доклада се правят препоръки към икономическата политика в страната относно овладяване на ценовата динамика, запазване на доходите и заетостта, запазване на фискалната стабилност и други.

За повече фискална стабилност

Необходимо е да се осигурят устойчиви приходоизточници с ниска циклична зависимост, което изисква мерки за развиване на бизнес средата, реципрочни на социалните, препоръчват учените от БАН. Те настояват да се създадат условия за по-широко кредитиране на малките и средните предприятия, издаване на държавни гаранции по инвестиционни проекти и държавногарантирано кредитиране, осъществяване на публично-частни партньорства. В доклада се посочва, че пътят към фискална стабилност минава през успешно реализиране на проекти с европейско финансиране и по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост на ЕС.

Предвид растящите цени и очакваното повишаване на лихвените проценти, неяснотите относно развитието на военния конфликт в Украйна, евентуалното разрастване на бежанската криза, или необходимостта от допълнителни разходи за отбрана, икономистите препоръчват подкрепата от страна на фиска по отношение на доходите в страната да бъде в по-голяма степен диференцирана и основана на ясни критерии за компенсиране на покупателната способност на определени групи от населението, което ще позволи осигуряването на достатъчно бюджетни буфери.

При актуализацията на държавния бюджет трябва да се заложи на по-предпазлива разходна политика, която да е в състояние с акумулираните средства от приходи да покрие непредвидени разходи, както по линия на усложнената международна обстановка и неяснотите относно окончателното преодоляване на здравната епидемия от COVID-19, така и предвид необходимостта от стимулиране на инвестиционната активност в страната.

Учените на БАН смятат, че при регистрираното забавено приемане на Националния план за възстановяване и устойчивост може да се наложи осигуряване на бюджетни средства за предотвратяване на съществено забавяне при реализацията на планираните проекти.

Според тях силно ограниченото влияние на правителствените инвестиции върху реалната икономика не съдейства за изграждането на производствен капацитет за догонващо развитие и сближаване с държавите-членки от ЕС и еврозоната.