Европейският банков регулатор защити новите стрес тестове на банките

Европейският банков регулатор защити втория кръг от стрес тестове на банките в еврозоната, посочвайки, че критиките срещу тях не са добре аргументирани и се базират само на „няколко предположения извън контекст”.

От регулатора, отговарящ за надзора на банковия сектор в Европа, посочват, че стандартите и сценариите, които ще се приложат в тазгодишната версия на тестовете на 88 от най-големите банки в Европа, са достатъчно надеждни, за да покажат дали има нужда да увеличат своя капитал, пише Wall Street Journal.

Тестовете са част от усилията да се засили доверието към европейската банкова система.

„Факт е, че сценарият за стрес тестовете през 2011 година в целия ЕС е суров и по-тежък в сравнение с миналата година”, посочи в изявление Андреа Енрия, председател на банковия регулатор.

Критиците на тестовете се концентрират върху факта, че регулаторните органи в отделните държави ще имат контрол над определени етапи от тестването, като например определението за ключовото съотношение за капитал от първи ред, известно като Tier 1.

В началото на тази седмица Wall Street Journal съобщи, че европейският банков регулатор е съобщил на националните регулатори, че могат да използват местните стандарти за капиталова адекватност, точно както някои държави направиха и в миналогодишните стрес тестове.

Резултатите от тях излязоха в края на юли и тестовете бяха разкритикувани за това, че са успешно издържани от почти всички големи банки на Стария континент, включително някои, които впоследствие се наложи да бъдат спасявани с пари на данъкоплатците.

Някои банкери, анализатори и официални лица обвиниха немските регулатори и кредитори, че са повели усилията за въвеждането на по-леки стандарти за изпитване на банките и по-малко прозрачност в резултатите.

Немските и френските банки са сред тези с най-висок ливъридж в Европа, според проучване на Credit Suisse. Те имат и най-голяма експозиция към държавния дълг на Португалия, Ирландия, Италия, Гърция и Испания. Експозицията към държавни ценни книжа от тези страни се оценява на около 781,60 млрд. долара при френските банки, а за немските банки е била 612,50 млрд. долара в края на септември 2010 г., по данни на Банката за международни разплащания.