ЕКОФИН постигна съгласие по пакта за икономическо управление

Финансовите министри от Европейския съюз (ЕС) постигнаха съгласие по шестте законодателни предложения за укрепване на икономическото управление. Това е станало на провелото се вчера (20 юни) заседание на Съвета на ЕС по икономическите и финансови въпроси (ЕКОФИН) в Люксембург, съобщиха от Министерството на финансите.

Част от предложенията са насочени към укрепване на финансовата и макроикономическата стабилност на държавите от еврозоната, а останалите се отнасят до засилване на макроикономическия надзор с цел своевременно преодоляване на потенциални дисбаланси.

Предложенията предвиждат и санкции за държавите от еврозоната при прекомерна задлъжнялост и недисциплинирана фискална политика.

На Европейския парламент се предлага да утвърди санкция по Пакта за стабилност и растеж в размер до 0,2% от БВП, която се предвижда да постъпва в Европейския стабилизационен механизъм. Депозитът, съответно глобата, за държавите от еврозоната за допуснат макроикономически дисбаланс се предлага да бъде 0,1% от БВП.

ЕКОФИН прие декларация, с която покани Европейската комисия (ЕК) да приключи възможно най-скоро дизайна на индикаторите по механизма за ранно предупреждение за проследяване и корекция на макроикономическите дисбаланси. ЕК пое ангажимент и следва да отчете спецификата на „догонващите икономики", сред които е и България, при избора и икономическия прочит на индикаторите. Същата позиция бе устойчиво защитавана от България в хода на преговорите по досието, припомниха от финансовото министерство.

На заседанието си Съветът утвърди специфичните препоръки за икономическите политики на държавите-членки на ЕС в рамките на първия Европейски семестър.

Министрите на финансите от ЕС постигнаха още съгласие по Договора за Европейския механизъм за стабилност - постоянният способ за подпомагане в еврозоната, който ще започне да функционира от средата на 2013 г. и ще възлиза на 700 млрд. евро.

В рамките на заседанието бе проведен ориентировъчен дебат по регламента за дериватите и пазарните инфраструктури. Досието се разглежда като приоритетно и с голяма политическа чувствителност, тъй като ще регулира пазар с голям обем, който до момента не подлежи на надзор, се посочва в прессъобщението на финонсовото министерство.

По две от основните теми - обхватът на приложение на разпоредбите и правомощията на новосъздадения Европейски орган за ценни книжа (ЕSMA), свързан с оторизацията и надзора на централните съконтрагенти (ССР), България заяви позицията си този регламент да се прилага само за извънборсовите (ОТС) деривати. България счита, че водещата роля по надзора следва да се запази на национално ниво.