Дългосрочните инвеститори търсят изгодни сделки в Европа

Привлекателността на сините чипове

След опустошителна година, която доведе еврозоната до ръба на разпадането и засегна сериозно цената на книжата на много от най-големите компании в Европа, институционалните инвеститори се изкушават да се обърнат към някои от по-добрите акции, въпреки че те може да са изправени пред още няколко години на сътресения.

Европейските книжа бяха ударени от тази вълна през 2011 г., при която много инвеститори бяха опарени и се оттеглиха от пазара към края на годината, изпускайки последното оживление на борсата, пише Ройтерс.

Като дългосрочен инвеститор ние гледаме на трудностите, пред които е изправена Европа в момента, като на инвестиционни възможности, коментира Ейдриън Ор, изпълнителен директор на новозеландския New Zealand SuperAnnuation Fund, който има капитал от близо 18 млрд. долара, който към края на миналия юни имаше 20% европейски активи.

Въпреки известното възстановяване, което европейските акции отчетоха в края на миналата година, те са все още значително подценени в сравнение с американските.

Въпреки че нефинансовите акции и книжата от частния сектор може да предоставят потенциален източник на печалба за онези, които смятат, че еврозоната няма да се разпадне, инвестициите с фиксиран доход изискват повече инвестиционна дързост, въпреки атрактивната доходност, се казва в анализа.

Понижението на рейтингите на повечето от страните в еврозоната от Standard & Poor’s остави Германия единствената от водещите икономики в във валутния съюз с топ ААА рейтинг.

Европейският фонд за финансова стабилност (EFSF) – основният спасителен механизъм, чрез който европейците се надяват да разрешат еврокризата, също загуби своя „ААА“ рейтинг, което хвърли сянка върху способността му да привлича инвестиции.

Досега Япония е купила облигации на стойност 3,7 млрд. евро в него от общо продадени 22,5 млрд.

Норвегия, където се намира един от най-големите пенсионни фондове в света, изрази предпазливост спрямо инвестициите в EFSF, в който тя имаше по-малко от 100 млн. долара към края на миналата година.

Резерви имат и някои азиатски инвеститори. „Аз съм против идеята, че Китай трябва да купува европейски облигации“, коментира Ли Даокуей. „Как ще обясним на китайския народ ... че купуваме испански или италиански дълг?“