Най-богатата испанска автономна област поиска държавна помощ

Каталуния, най-богатата автономна област в Испания, има нужда от финансовата помощ на централното правителство, тъй като е изчерпала възможностите си за рефинансиране на своя дълг до края на годината, заяви президентът на областта Артур Мас, цитиран от Ройтерс.

„Няма значение как ще го направят, но ние имаме плащания в края на този месец. Икономиката ви не може да се възстанови, ако не си плащате сметките“, каза Мас.

Дълговото бреме на 17-те испански автономни области и увеличаващите се лоши кредити в банковата система на страната са в сърцевината на дълговата криза в еврозоната, тъй като инвеститорите се опасяват, че те могат да свият дотолкова финансите, че на четвъртата по големина икономика в еврозоната да се наложи да поиска международна спасителна помощ.

Каталуния, чиято икономика има дял от 20% в тази на страната, трябва да рефинансира дългове за над 13 млрд. евро, без да забравяме бюджетния ѝ дефицит. Общата сума за рефинансиране във всички автономни области достига 36 млрд. евро, докато общият им дефицит надхвърля 15 млрд. евро.

През миналата година много от областите финансираха дълга за сметка на неизплащане в продължение на месеци и дори на години за услуги като почистване на улиците или за доставки на болнично оборудване. През 2012 г. централното правителство им осигури специфичен кредитен инструмент чрез Служебния кредитен институт, за да платят тези разходи, като в Каталуния сумата достига 2 млрд. евро.

Осигуряването на кредитните линии чрез института спира през юни и централното правителство бе помолено да създаде нов механизъм в подкрепа на рефинансирането на дълга в регионите, по-голямата част от които нямат достъп и до международните финансови пазари след началото на спасителната операция за Гърция през 2010 г.

През последните 2 години Каталуния емитира т. нар. „патриотични“ облигации с доходност между 4,5% и 5%, но според Мас капацитетът на това средство е перд изчерпване, след като една четвърт от спестяванията на жителите на областта са вложени в този тип ценни книжа. За същия период размерът на плащанията по лихви се удвои.

Като втора възможност се разглежда финансиране от банки, но съседната област Валенсия вече плаща 7% лихва за 6-месечни кредити, а това ниво е смятано за нецелесъобразно.

Според Мас централното правителство трябва да емитира т. нар. „Hispanobonos“, за да помогне на областите, като лихвата по тях да бъде усреднена спрямо онези лихви, които областите биха плащали, за да емитират дълг от други източници.

На 4 май международната рейтингова агенция Standard & Poor's понижи рейтинга на Каталуния с 4 степени до ВВВ-, което е последна степен преди неинвестиционния статут.

Очакваше се бюджетният дефицит на областта да бъде свит до 1,3% от брутния ѝ вътрешен продукт, но регионалното правителство надхвърли целта почти трикратно.

През тази година Каталуния ще се помъчи да постигне бюджетен дефицит от 1,5% от БВП, но мнозина икономисти смятат тази цел за непостижима предвид прогнозите, че испанската икономика се очаква да се свие с 1,5%.

Заплатите в публичния сектор в областта бяха орязани, бе въведен туристически данък и такса от 1 евро за изпълнението на всяка рецепта, бе въведена максимална допълнителна такса върху бензина, а инвестициите в инфраструктурата бяха замразени в опит да бъде поставен бюджетът под контрол.