Каква е цената за Германия от въвеждането на либералния модел на пазара на труда

С рекордно ниската си безработица (5,4%) Германия силно се отличава от партньорите си от еврозоната, които не могат да се справят с непрекъснато. Успехът на Германия в тази сфера се дължи на реформите, които осъществи правителството на Герхард Шрьодер преди 10 години, пише онлайн изданието euobserver.com.

Германия улесни наемането и съкращаването на персонал, понижи данъците и ограничи социалните помощи. Сега този модел се взема за пример от южноевропейските държави, които са затънали в рецесия.

Ниската безработица в Германия обаче си има своята цена – нископлатени и не особено сигурни работни места, посочва изданието. Дебатът в Бундестага, който се е провел вчера, се е фокусирал върху разтварящата се ножица на социалната неравност и доходите, докато социалдемократите и Зелените безуспешно се опитват да въведат минимална заплата.

Лидерът на социалдемократите Пеер Щайнбрюк, който е основният опонент на канцлера Ангела Меркел на изборите през септември, коментира, че минималната заплата е необходима за „социално справедлива икономика“.

Министърът на труда Урсула фон дер Лайен също отбеляза, че разликите в доходите се задълбочават. Тя обаче хвърли вината точно върху правителството на Шрьодер, което по думите й е въвело „лош модел“.

Според нея обаче няма нужда от обща за страната минимална заплата, тъй като за социално най-уязвимите сектори – като например строителството и здравните грижи - има установени минимални граници на заплащането.

Данни, публикувани от Sueddeutsche Zeitung, обаче показват, че стотици компании изобщо не се съобразяват с минималните заплати в икономическите сектори, в които ги има. Някои от нарушителите са били дори глобявани, но заради малкия брой на трудовите инспектори рисковете някоя фирма да бъде „хваната“ са сравнително малки, твърди изданието.

Енцо Вебер, макроикономист и професор по пазара на труда в Университета в Регенсбург, коментира, че дори Германия да въведе минимална заплата, това няма да реши роблемите със социалната несправедливост.

„Причината за многобройните проблеми с ниските доходи е, че има прекалено много ниско квалифицирани работници за твърде малко подходящи работни места“, коментира той.

Според икономистът политиките на трудовия пазар в Герамания все още се съсредоточават върху безработицата сама по себе си – да накараш хората да работят каквото и да е, без значение дали е временно, или нископлатено, или пък самостоятелна заетост.

„Почти е невъзможно нискоквалифицирани работници да започнат работа на някакво средно ниво, на което има много свободни работни места. Те обаче не могат да се запълнят, тъй като се изисква допълнително обучение. Върху това трябва да се съсредоточим при политиките на пазара на труда“, подчертава Вебер.

Той допълва, че германският модел не е толкова лесно да бъде „изнесен“ в Италия и Испания, защото кризата в двете страни е създала специфични условия. „Германия имаше късмет с времето, реформите бяха въведени, когато икономиката не беше в толкова лошо състояние, както е сега в страните, обхванати от рецесия и масова безработица. За нас, германците, е лесно да им кажем да направят каквото ние направихме, но ние го направихме, когато не бяхме в криза“, посочва икономистът.

Той заключава, че германският модел си има и своите недостатъци – допринесъл е за засилване на несигурността при заетостта.