Окончателното решение предстои да бъде взето от държавите, подкрепили предложението, и ще отнеме месеци. Германия например няма да подкрепи никакво понижаване на данъка публично преди изборите през септември, тъй като коалицията на канцлера Ангела Меркел се е ангажирала той да осигурява повече приходи, което би намалило бремето върху данъкоплатците.
„Все още остава да бъде свършена много техническа работа по предложението“, е заявила говорителка на Алгирдас Шемета, европейският комисар, отговорен за данъчните въпроси. „В зависимост от скоростта на напредъка оттук нататък, все още е възможно данъкът върху финансовите транзакции да бъде въведен през 2014 г., макар януари 2014 г. да се очертава като все по-малко вероятен срок“, е добавила тя.
Посланик на държава от еврозоната, участвал в обсъжданията между отделните страни по предложението, заяви, че първоначалният ентусиазъм изчезва, докато правителствата осъзнават възможните неблагоприятни последици. „Ако има нещо ясно, то е, че данъкът върху финансовите транзакции няма да стигне толкова далеч, колкото бяха първоначалните надежди“, отбеляза той.
Според Даниел Грос, председател на базираната в Брюксел неправителствена организация Център за европейски политически изследвания, по начина, по който е замислен, данъкът е безполезен в момента, и по-скоро има нужда да се помисли за повишаване на ДДС за банките.
Дори в досегашния си вариант данъкът се натъква на много препятствия, включително върху коя от участващите в сделката страни да бъде налаган – продавача или купувача. Сега той може да бъде вземан от всяка от двете страни, стига тя да е базирана в държава-членка, приела въвеждането му, независимо от мястото на транзакцията.
Великобритания и Люксембург се опасяват, че това може да свие търговията във финансовите им центрове, както и да ги натовари със задачата за събиране на данъка, независимо че техни представители може да не са страна по сделката, но тя е сключена на тяхна територия.
Има разногласия дори сред 11-те държави, приели данъка. Италия и Франция изразиха опасения, че данъкът може да обхване държавните облигации, тъй като смятат, че това може да откаже инвеститорите от покупка.
Остава неясно и как да бъде предотвратено прехвърлянето на активността към държави, които още не са въвели подобен данък. „Рискът е, че ако има държави, които не участват, ще има прехвърляне на бизнеса към тях“, заяви представител, запознат с идеите на френското правителство. „Този подход стъпка по стъпка може и да се окаже уместен“, добави той.


Скоро: Озоновата дупка ще изчезне непълно
Тъжна вест! Почина един от най-големите архитекти в историята
Какво време ни очаква в неделя?
Внимание! Чакат ни мощни магнитни бури в следващите дни
Желязков посети Монетния двор, за да види лично как се секат българските евромонети (СНИМКИ)
Кой ще замести Хасет в Белия дом, ако стане шеф на Фед
Жизнено важната търговия на Русия с петрол в Индия е в упадък, но не и изчезнала
Глобата от 140 милиона долара на Мъск показва, че ЕС губи самообладание
ChatGPT спечели правото си да се саморегулира. Това може да се развие зле
Германия ускорява мерките срещу дронове - зачестяват инцидентите на летищата
BMW превъртя играта: Тествахме новото iX3
Най-бързата кола на XX век беше продадена за над 25 милиона долара
Какви са основните проблеми на 1.2 TSI на Volkswagen
Топ 10 на най-устойчивите на ръжда коли на старо
Кога са изобретени електрическите прозорци
„Байерн” надигра „Щутгарт” с хеттрик на Кейн
Божидар Божанов: По всичко изглежда, че провокаторите са действали с МВР
Разходите за заплати нарастват с около един милиард евро
Румен Петков: Омразата тръгва от парламента
Желязков: Българските евромонети ще са законно платежно средство от 1 януари