Окончателното решение предстои да бъде взето от държавите, подкрепили предложението, и ще отнеме месеци. Германия например няма да подкрепи никакво понижаване на данъка публично преди изборите през септември, тъй като коалицията на канцлера Ангела Меркел се е ангажирала той да осигурява повече приходи, което би намалило бремето върху данъкоплатците.
„Все още остава да бъде свършена много техническа работа по предложението“, е заявила говорителка на Алгирдас Шемета, европейският комисар, отговорен за данъчните въпроси. „В зависимост от скоростта на напредъка оттук нататък, все още е възможно данъкът върху финансовите транзакции да бъде въведен през 2014 г., макар януари 2014 г. да се очертава като все по-малко вероятен срок“, е добавила тя.
Посланик на държава от еврозоната, участвал в обсъжданията между отделните страни по предложението, заяви, че първоначалният ентусиазъм изчезва, докато правителствата осъзнават възможните неблагоприятни последици. „Ако има нещо ясно, то е, че данъкът върху финансовите транзакции няма да стигне толкова далеч, колкото бяха първоначалните надежди“, отбеляза той.
Според Даниел Грос, председател на базираната в Брюксел неправителствена организация Център за европейски политически изследвания, по начина, по който е замислен, данъкът е безполезен в момента, и по-скоро има нужда да се помисли за повишаване на ДДС за банките.
Дори в досегашния си вариант данъкът се натъква на много препятствия, включително върху коя от участващите в сделката страни да бъде налаган – продавача или купувача. Сега той може да бъде вземан от всяка от двете страни, стига тя да е базирана в държава-членка, приела въвеждането му, независимо от мястото на транзакцията.
Великобритания и Люксембург се опасяват, че това може да свие търговията във финансовите им центрове, както и да ги натовари със задачата за събиране на данъка, независимо че техни представители може да не са страна по сделката, но тя е сключена на тяхна територия.
Има разногласия дори сред 11-те държави, приели данъка. Италия и Франция изразиха опасения, че данъкът може да обхване държавните облигации, тъй като смятат, че това може да откаже инвеститорите от покупка.
Остава неясно и как да бъде предотвратено прехвърлянето на активността към държави, които още не са въвели подобен данък. „Рискът е, че ако има държави, които не участват, ще има прехвърляне на бизнеса към тях“, заяви представител, запознат с идеите на френското правителство. „Този подход стъпка по стъпка може и да се окаже уместен“, добави той.


Срещата с Тръмп даде на Си Дзинпин нещо, за което отдавна копнееше
Министър Ивкова: Онкологичният скрининг, като метод за вторична профилактика, е сред приоритетите ми
Ще поскъпнат ли самолетните билети в Европа заради кризата в Иран?
ЕС активно ще следи разпространението на хантавируса
Кой избива делфините в Черно море?
Квантови сензори в Космоса ще са следващата революция в прогнозата за времето
В. Панев: Инфлацията може да се овладее с намаляване на паричното предлагане
Корейският фондов пазар е в плен на спекулативна мания
Лагард: Намираме се в повратен момент за реформирането на ЕС
Завръщането на Тръмп води до отлив на $3 млрд. китайски инвестиции във ВЕИ
Renault иска 10 години без нови правила за достъпните коли
Honda показа два нови хибридни модела
Мотоциклет с V8 двигател от Ferrari беше продаден за 500 000 долара
Китай изгражда най-големия зимен полигон за електромобили
Обслужване на AMG One с пробег 185 км излезе колкото нов SUV
Николай Кокинов с оценка: ВСС е развял белия флаг
Мартин Димитров, ДБ: Проблем с растящите цени има
Кайли Дженър не искала да е с Тимъти Шаламе на "Мет Гала" заради проклятие
С колко ракети остана Иран?
Велислав Величков: Няма “наше” или “ваше” НС, то е на всички граждани