Трусовете при лирата все повече увеличават турските спестявания в долари

Залозите на изборите в Турция по-късно този месец едва ли могат да са по-високи, ако поведението на местните инвеститори е достатъчно показателно за това.

Домакинствата и бизнесът са изкупили още 4 млрд. долара твърда валута миналата седмица – най-голямата сума от 2012 г., с което притежанията им стигнаха нов рекорд. Двигател на стремежа към чужда валута е инфлацията, която изяжда спестяванията в лири, както и опасенията, че правителството ще свие двойно политиките си, целящи генериране на растежа, вместо да ограничи ръста на цените след местните избори на 31 март, коментира Bloomberg.

Предвид икономиката, която се намира в най-дълбоката си рецесия от глобалната финансова криза насам, има риск властите отново да се обърнат към подхода тип „растеж на всяка цена“, който подхрани обезценяването на лирата миналата година. Валутата вече поевтинява спрямо долара, а цената ѝ се понижава почти всеки ден този месец, с което загубите ѝ за март надвишават 2%.

„Ако други мерки в подкрепа ръста на кредитирането се провалят, в крайна сметка подозрението е, че централната банка ще бъде принудена да облекчи политиката си, почти без да има значение инфлацията“, коментира Хенрик Гулберг, стратег в Nomura International в Лондон. „Може би няма нужда да го казваме, но геополитическата несигурност означава, че паричната политика трябва да свръхкомпенсира“.

Засега централната банка не е посочила, че ще се отдалечи от по-твърдата си политика, сигнализирайки, че няма да намали лихвените проценти по-рано от гарантирането. Макар че икономистите очаква лихвите да бъдат намалени с 450 базисни пункта до края на годината, много трейдъри смятат, че централната банка ще се въздържи от подобна стъпка до юни.

Въпреки това спомените за валутния срив от миналата година все още са пресни и препречват пътя за масова промяна в спестявания в лири. Погромът, причинен от дипломатическия разрив със САЩ през август, който бе и най-лошият откакто лирата при плаващ валутен курс през 2001 г., се усложни от нежеланието да се увеличат разходите за заеми. Седмици по-късно централната банка повиши лихвените проценти с 625 базисни пункта.

За усиленото търсене на долари от турците допринасят и сигналите, че правителството се опира на кредиторите, за да се стимулира ръст на кредитирането. Така лихвите по депозитите стигнаха ниво, което едва могат да компенсират спестителите за потребителските цени, които са се увеличили четири пъти над официалната цел.

В опит да смекчи удара на инфлацията върху по-бедните райони в страната с 82 млн. души население, които формират и по-голямата част от електората на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР), правителството сега се обърна към по-малко ортодоксални мерки, за да се справи с ценовите ръстове.

Общините в най-големите градове в Турция продават плодове и зеленчуци с отстъпки, ефективно предизвиквайки ценова война с местните търговци на дребно и едро. Властите прибегнаха до заплахи и глоби на магазините, за които смятат, че се възползват нечестно от надуването на цените.

За местните инвеститори да променят позицията си и да смекчат търсенето си на чужда валута, те „трябва да видят по-дълъг период на стабилна до по-силна лира“, каза Хулбърг. „За да се случи това, инфлацията трябва да се забави надеждно и устойчиво, а не чрез принуждаване на търговците на дребно да намалят цените“.

Макар че промъкващата се доларизация на икономиката тегне над страната от десетилетия, депозитите в долар сега формират почти 50% от всички в Турция, което е най-високото им ниво от поне 2006 г.

„Освен ако централната банка не скъса с миналото и не свали инфлацията устойчиво доларизацията на депозитите вероятно ще се разпространи още повече, а рисковете в местните банки ще се засилят“, казва Джейсън Туви, старши икономист за развиващите се пазари в Capital Economics в Лондон.

Турските граждани са увеличавали спестяванията си в чужда валута през 10 седмици до 15 март, сочат последните данни на централната банка. Сега те са стойност от около 176 млрд. долара и буферът може да помогне да се защити корпоративния сектор, който е затънал в купчина дългове в чуждестранна валута, равняваща се на четвърт от брутния вътрешен продукт.

И все пак сривът от миналата година „сериозно подкопа доверието“ в лирата, казва Пьотр Матис, стратег в Rabobank. “Веднъж изгуби ли се доверието, нужно е много време то да се възстанови“.