Коронавирусът разширява икономическата пропаст между Северна и Южна Европа

Пиеро Виталини, чиято компания Forza Giovane декорира и бродира текстилни изделия за модната индустрия, казва, че един от клиентите му във Франция е оттеглил поръчка, защото не можел да чака края на блокадата в Италия. Клиентът поискал от него да му върне текстилните изделия, които компанията му не могла да обработи заради блокадата.

Виталини ще започне да възобновява производството идната седмица след решението на италианското правителство да смекчи мерките за блокада от 4 май, но се страхува, че може да изгуби половината от продажбите си тази година.
„Много сме разтревожени, защото не знаем как ще се развият нещата“, казва Виталини.

Средните индустриални предприятия, които са икономическият гръбнак на Германия, изградиха големи финансови буфери през последните десет години, а операциите им в Китай често им даваха летящ старт в научаването как да се живее с вируса.

По-рано тази година, преди коронавирусната пандемия да достигне Германия, производителят на селскостопански машини CLAAS в северозападната част на страната, създаде група за действие за кризата с вируса, която се среща всеки ден, за да обсъжда как да продължи работата на заводите си. Групата включва главният изпълнителен директор Томас Боек и други високопоставени ръководители и поддържа тесни контакти с представители на служителите, като помага за запазването на работници, казва Боек.

„От бизнеса ни в Китай разбрахме колко бързо епидемията може да наруши бизнес и снабдителните вериги“, отбелязва той. Заводите на компанията му в Германия са работили на 70%-80% от нормалния си капацитет, използвайки мерки за безопасност като маски и по-голяма дистанция между служителите. Два от заводите й работели непрекъснато. Третият отворил врати миналата седмица, след като пострадал от блокиране на снабдителната му верига през Италия.

Различните степени на национална блокада са източник на тревога за много италиански износители. „Проблемът е, че клиентите ни продължиха да работят, а ние трябваше да спрем“, казва Руджеро Кериали, главен изпълнителен директор на италианската компания OMR, която произвежда компоненти за индустриални и пътнически превозни средства. „Хвърляме брутен вътрешен продукт на вятъра“, допълва той.

По-слабите банкови системи в Южна Европа може да задълбочат спада. Много банки продължават да се борят с голям брой необслужвани кредити от предишната финансова криза и затова трудно ще финансират икономическо възстановяване, счита Международният валутен фонд (МВФ).

Здравното извънредно положение може да тласне между 100 хил. и 145 хил. италиански компании към ликвидна криза, засягайки 3,2 млн. служители, сочат данни на италианската консултантска компания Cerved Group. Около 80 хил. компании са в опасност да изчерпат ликвидните си средства до края на май, допълва тя.

Туризмът, който е един от най-тежко засегнатите сектори на икономиката, съставлява 13 на сто от брутния вътрешен продукт на Италия, 15% от този в Испания и 21% от този в Гърция, но едва 9 на сто от БВП на Германия, сочат данни на Световния съвет за туризъм и пътувания.

Германските промишлени производители разчитат на международната търговия и глобалните вериги за доставка, които може да останат под натиск месеци или години наред. Голямата автомобилна индустрия в Германия също е изправена пред дългосрочни предизвикателства, включително ръст на електрическите автомобили, където германските производители и доставчици изостават от конкуренти като Tesla.

Бизнес допитвания, публикувани миналата седмица от компанията за данни Markit, сочат, че икономиката на еврозоната се свива значително по-бързо, отколкото по време на финансовата криза, може би със 7,5% на тримесечна основа.

„Германските компании са много силно свързани с международните снабдителни вериги. Германия не може да работи сама“, казва Боек.

Германското правителство предприе агресивни действия, за да предотврати сътресението, като обяви фискални мерки за стимулиране на икономиката на стойност около 22% от БВП спрямо 14% в Италия и 3% в Испания и Гърция, сочи публикувано миналата седмица проучване от брюкселския институт „Брьогел“.

Правителствата опитват също да насърчат банките да предоставят подкрепа за икономическия живот чрез гарантиране на заеми. Но заради неефективната бюрократична машина в Италия често за компаниите и домакинствата е трудно да получат достъп до тези средства, казва Луиджи Гизо, икономист в римския институт за икономика и финанси „Ейнауди“, основан от Италианската централна банка.