Валдис Домбровскис, който знае защо са важни трансатлантическите връзки

Историята на Валдис Домбровскис помага да се обясни защо. Той е роден през 1971 г. в Латвия, една от трите малки балтийски страни, погълнати от СССР в края на Втората световна война. Монохромен свят, в който хората се обръщат към черната икононика, за да си осигурят незаконни стоки от Запада. „Всичко, което беше от Запада, като музиката и дрехите, беше страхотно“, коментира Домбровскис. „Всичко беше полуофициално и полулегално по отношение на начина, по който се добирахме до него“, разказва той.

Домбровскис следва физика в Рига, когато Съветският съюз се разпада през 1991 г. и Латвия получава своята независимост. Tой прекарва по-голямата част от 90-те години в академичните среди, превключвайки между наука и икономика. По-късно той се премества от Рига в Германия и след това в University of Maryland в покрайнините на Вашингтон.

На първия ден във военна лаборатория, където е трябвало да проучва лазерни технологии, пазачът му отказва достъп. Като няма паспорт от държава от НАТО, той е оценен като рисков за сигурността и е допуснат само след като колегите му убеждават пазача.

Стойността на латвийския паспорт тепърва ще нарасне драстично. Когато Домбровскис се завръща в родината си след година, той вижда страна, която бързо се развива. Нови институции и нови политически партии са изникнали, докато Латвия се втурнала да затвърди пренастройката си със Запада чрез присъединяване към НАТО, ЕС и в крайна сметка - приемане на еврото.

Домбровскис успява да си осигури работа като анализатор в централната банка. Три години по-късно, през 2002 г., той става министър на финансите. Позицията му предоставя място на първия ред при изграждането на европейския проект с всичките му компромиси и противоречия. „За да мога да наблюдавам ранните щети от пакта за стабилност и растеж“, шегува се Домбровсксис. 

Това е препратка към прословутата среща през 2003 г., когато министрите блокираха санкциите срещу Франция и Германия заради нарушаване на фискалните правила на ЕС. Оттогава този прецедент затруднява изпълнителите на бюджета в ЕС.

Шест години по-късно, в разгара на финансовата криза, Домбровскис получава още един урок по европейска реална политика - правилата удрят по-силно малките държави.

През февруари 2009 г. латвийското правителство рухва. С икономика в състояние на свободно падане и държава, която е на ръба на фалита, президентът Валдис Затлерс се обръща към 37-годишния Домбровскис да пренесе страната през спасителния пакет. Той прокарва брутална програма за строги икономии на стойност около 16 процента от БВП, след като една пета от продукцията на страната е изцяло заличена. Безработицата тогава стига до 20%, а 5 на сто от населението напуска държавата.

В края на всеки преглед премиерът Домбровскис кани кредиторите на страната в кабинета си и проверява всяка една от мерките, целящи освобождаване на следващия транш от средства. Всяка една от тези мерки е оцветена в зелено, жълто или оранжево, в зависимост от нейния статус.

Обикновено не се забелязва толкова много внимание към детайлите от страна на финансовите министри, камо ли от страна на премиер, коментират запознати лица, които са участвали в дискусиите. Спасителната програма обикновено е фатална за бъдещето на което и да е правителство. Домбровскис обаче печели още два парламентарни вота, превръщайки се в най-дългослужещия премиер на Латвия от постигането на независимостта.

Домбровскис напуска премиерския пост внезапно през ноември 2013 г., след като 54 души бяха убити при инцидент в хранителен магазин. Два месеца по-късно Латвия се присъединява към единната валута.

Бившият министър-председател е бързо приет с отворени обятия от ЕС и е назначен за вицепрезидент на Европейската комисия, отговарящ за еврото, а по-късно и за финансовите услуги.

Домбровскис успя да убеди латвийците, че строгите икономии си заслужават. На новата си позиция той трябваше да убеди и гърците. Домбровскис определя деня през август 2015 г. на подписването на третата гръцка спасителна сделка като един от най-важните моменти в европейската му кариера.

Ако успее да върне в релси търговските отношения със САЩ, може би този ден няма да бъде единственият.

Още новини четете на сайта на Bloomberg TV Bulgaria