Успя ли ЕС да облекчи последиците от пандемията?

Ваксините

През пролетта Европейската комисия представи стратегия за ускоряване на разработването, производството и използването на ваксина и подписа общо шест ранни договора с фармацевтични компании с цел изграждане на портфолио с потенциални ваксини, които да бъдат закупени и в последствие предоставени на европейските граждани. По този начин ЕС осигури почти 2 милиарда потенциални дози. След одобряването на първите ваксини от Европейската агенция по лекарствата, бяха закупени милиони дози, които да бъдат използвани в рамките на ЕС още преди края на годината. Механизмът за осигуряване на ваксини предвижда и едновременното им пристигане в отделните страни (вторият ден на Коледа), както и единни правила за имунизация на гражданите на ЕС.

Според „Рего“ общият подход при изработването и споделянето на ваксината е един от най-важните моменти в контекста на пандемията. Символното й разпространение в един и същи ден за всички държави-членки е силно послание за солидарност, което придава смисъл и легитимност на Съюза.

По отношение на васкинирането се очертаха няколко различни подхода. Ваксиниране първо на възрастните (старчески домове - Германия, Швеция, Дания, Великобритания, Ирландия, Франция) или на хора работещи на първа линия (медицински персонал - Финландия, Румъния, Полша, Унгария, Люксембург, Малта, Словения) или всеобщо с приоритет за работещи на определени места (Холандия). Като общоевропейски проблем около самото ваксиниране се очертава отказът на голям процент от населението да се ваксинира поради страх и недоверие във ваксините. В цяла Европа се наблюдава бум на конспиративни теории, които спъват борбата с коронавируса – от Шотландия до Румъния. Това се отчита от съответните управления и се търсят публични политики за преодоляване на проблема. Символното първо ваксиниране изпраща различни послания: на политици като послание за безопасност (Гърция - гръцкият премиер и политически елит знаково ще се ваксинират първи; Чехия – премиерът,  Румъния  - румънският президент изяви желание да е първи, но остана за втората група), водещи медицински специалисти (Австрия, Словакия, България); на стари хора като грижа за най-уязвимите (Германия – 101 годишна жена в старчески дом); медицинска сестра от Ковид отделение (Малта). Наблюдава се и отказ от всякакъв символизъм и отлагане на ваксинирането за средата на януари (Холандия – поради технически причини с изработване на регистри). 

Отделни страни вече работят за издаване на ваксинационни паспорти за своите граждани, за да могат да пътуват свободно след ваксинация (Малта).

Кампанията по ваксиниране ще е и основно предизвикателво пред ЕС в началото на 2021 година поради организационните различия на отделните страни-членки и все още високите нива на недоверие към ваксинирането. От общоевропейската стъпка на ваксиниране зависи в най-голяма степен по-бързото излизане от кризата и връщане към по-спокоен начин на живот, категорични са от „Рего“.

Заключение

Инициативите и общите програми, предприети и изготвени от европейските институции показват, че въпреки лимитираните си правомощия в сферата на здравната политика, Европейският съюз се стреми към разгръщане на пълния си обхват и всички налични ресурси в редица области на политиката в опит да се противопостави на  последиците от пандемията от самото й начало. Въпреки лимитираната му роля в здравеопазването, през 2020 година ЕС успя да демонстрира способността си да действа единно (ваксините) и да взема необичайни решения при необичайни обстоятелства, както и да постига компромиси, когато е необходимо (ветото Унгария-Полша). Макар тези мерки далеч да не слагат край на пандемията в Европа, могат да дадат начало на общоевропейска рамка за справяне с бъдещи здравни кризи, а дали ще са достатъчни, за да облекчат ситуацията в 27-те страни-членки по задоволителен за европейските граждани начин, към момента остава въпрос с отворен отговор, пише в анализа.

ЕС успява да излезе от кризата, макар и трудно да намери общ подход за справяне с нея, поради различията на отделни страни (рестриктивни мерки или стаден имунитет; затваряне на граници и ограничване на свободно движение).  Остава проблемът с различните здравни системи, нива на дисциплинираност (разделението север-юг и запад-изток) и спазване на мерки в различните региони на Съюза. Отрицателни примери са страни, които подцениха вируса и понесоха много тежко първите удари на кризата (на първо място Италия) и други, които отчетоха високи нива на смъртност вследствие на лоша организация и/или проблеми със здравната система на по-късен етап (България, Испания). Кризата показа къде са слабите места в резултат на пандемията и много страни членки на ЕС отчетоха необходимостта от радикална промяна на здравните си модели.  Реформите в здравните и социални системи на повечето държави са неизбежни, твърдят от „Рего“.