Концентрацията на медийна собственост - основен проблем в България

Концентрацията на медийната собственост в държавни или частни ръце остава сериозна или осакатяваща пречка за медийната свобода и многообразие в България. В допълнение, конфликтите на интереси също са основна грижа в страната.

Въпреки че символът на това явление, депутатът Делян Пеевски, наскоро продаде някои от своите медийни холдинги, влиянието му на медийния пазар остава проблематично за медийния плурализъм в страната.

Това се посочва в доклад, публикуван в сряда от Платформата за безопасност на журналистите на Съвета на Европа. Документът е изготвен от коалиция от неправителствени организации за свобода на пресата, журналистически федерации и медийни съюзи. В него се казва, че „през 2020 г. са нанесени извънредни щети върху практиката на свободната и независима журналистика“ в резултат на извънредни разпоредби. Някои от тези закони нарушават член 10 от Европейската конвенция за правата на човека, подчертава се в доклада.

Правителствените практики, критикувани от доклада, включват наказания и глоби за публикации, считани за неточни, и отказ на достъп на пресата до информация относно пандемията.

Рекорден брой сигнали за нарушаване свободата на медиите

На платформата са публикувани общо 201 сигнала за нарушаване свободата на медиите през 2020 г. Това е рекорд до момента и е с почти 40% повече спрямо сигналите, подадени през 2019 г.

Рекорден е и броят за физически атаки срещу журналисти – 52, и тормоз или сплашване – 75.

През последната година културата на безнаказаност на атаки срещу журналисти се утвърди широко в Европа, посочва се в документа. Вече трета година властите в Малта не преследват и не осъждат виновните за убийството на Дафне Каруана Галиция през октомври 2017 г. В Словакия трима мъже са осъдени на затвор за ролята им в убийството през 2018 г. на разследващия журналист Ян Куциак и неговата годеница Мартина Кушнирова, но подбудителите остават безнаказани.

Безнаказаността има смъртоносни последици, като сигнализира, че извършителите на тежки престъпления може да се отърват. Тя може да насърчи по-нататъшни действия на насилие над журналисти, посочва се в доклада.

Множеството заплахи и актове на насилие и другите форми на тормоз се усещат широко в медиите и от отделни журналисти, пише още в документа. Журналисти са нападани и задържани от полицията заради отразяване на протести и други събития. Медийният контрол върху действията на държавните органи се възпрепятства с различни средства, включително блокиране на уебсайтове, административни и наказателни разследвания, насочени към критични медии, и закриването на независими медии или изключването им от публични събития.

В доклада се подчертава, че достъпът до официална информация е неоправдано ограничен, а опити на новинарски организации да оценяват и поставят под въпрос държавните политики в обществен интерес – наказвани. Регистрирани са многобройни случаи политици да нападат независими журналисти с враждебни думи или действия, включително клеветнически кампании, насочени към дискредитиране на тяхната репутация.

Платформата регистрира и модели на натрапчиво наблюдение, произволен арест и задържане, съдебен тормоз чрез досадни правни заплахи и наказателно преследване на журналисти по фалшиви обвинения в тероризъм или предателство.

Въздействието на извънредната ситуация заради пандемията, особено върху независимите медии, се утежнява от актове като официални „черни списъци“ и дискриминация в в полза на благоприятни за правителства медии и срещу критични медии при разпределянето на публични средства и достъпа до официални източници на информация.

Случаите в България

В доклада е отбелязан арестът и побоят над журналиста Димитър Кенаров по време на протестите срещу правителството на Бойко Борисов през лятото, както и нападението над журналиста Слави Ангелов.

В доклада се посочва и приемането на поправка в Наказателния кодекс, която предвиждаше до 3 години затвор и 10 хил. лева глоба за невярна информация, публикувана в медиите. Властите обаче се отказаха от нея, след като президентът Румен Радев наложи вето на закона за извънредните ситуации.

Страната ни е посочена и като пример за ограничаване достъпа до информация, тъй като е удвоила през миналата година срока за отговор по заявления за достъп до информация. Според доклада журналисти казват, че новите правила се използват за игнориране на законни искания за достъп до информация от критични и независими медии, като се изключва ключов източник на здравни данни.

Много от мерките, предприети за борба с пандемията, като инструменти за проследяване на контакти, имат потенциално сериозни последици за неприкосновеността на личния живот на журналистите и способността за комуникация с техните източници, посочва се още в документа. В България например властите могат да поискат лични потребителски данни без предварително съдебно разрешение.