Осмият конвергентен доклад отчита по-силно сближаване, но и забавяне

През последните три години политиката на сближаване на Европейския съюз (ЕС) е спомогнала за намаляване на териториалните и социалните различия между регионите, показва публикуваният от ЕК осми конвергентен доклад. Той оценява дългосрочното развитие на регионалните различия, но също така разглежда накратко драматичните краткосрочни последици от пандемията на COVID-19.

Тя оказа асиметрично въздействие върху регионите на ЕС, отразявайки различията в регионални възможности за здравеопазване, ограничения и икономически структури. COVID-19 вече е увеличила смъртността в ЕС с 13%, но досега въздействието е по-силно в по-слабо развитите региони, където смъртността се е увеличила с 17%. Пандемията доведе до най-голямата рецесия от 1945 г. насам, като засегна най-вече сектори, които зависят от личното общуване, като туризма, и драстично промени работните места, училищата и социалните контакти, а ограниченията за пътуване имаха непропорционално голямо въздействие върху граничните райони.

Конвергенцията е била стимулирана от високия растеж в по-слабо развитите региони, но техните предимства заради ниските цени и възвръщаемостта на инвестициите в инфраструктура могат да се свият с течение на времето.

От 2001 г. насам по-слабо развитите източни региони на ЕС наваксват изоставането си спрямо останалата част от ЕС, което води до значително намаляване на разликата в брутния вътрешен продукт (БВП) на глава от населението. Високите темпове на растеж в тях се дължат на структурната трансформация, по-точно на изместването на заетостта от селското стопанство към сектори с по-висока добавена стойност. Някои от тези региони разчитат на инвестиции в инфраструктурата и ниските разходи за насърчаване на растежа.

Възвръщаемостта на инфраструктурните инвестиции обаче ще намалее, а предимствата на ниските разходи ще се свият, ако реалните заплати растат по-бързо от производителността. За да избегнат капана на развитието в бъдеще, по-слабо развитите региони ще трябва да стимулират образованието и обучението, да увеличат инвестициите в научни изследвания и иновации и да подобрят качеството на своите институции.

Благодарение на финансирането по линия на политиката на сближаване БВП на глава от населението в по-слабо развитите региони се очаква да нарасне с до 5% до 2023 г. Същите инвестиции са допринесли и за намаляване с 3,5% на разликата в БВП на глава от населението между 10% най-слабо развити региони и 10% най-развити региони.

От 2001 г. насам по-слабо развитите региони в Източна Европа догонват останалите региони в ЕС. В същото време обаче много региони, при които доходите са средни, и по-слабо развити региони, особено в южната и югозападната част на ЕС, са пострадали от икономическа стагнация или упадък. Сближаването между държавите членки се е ускорило, но регионалните различия в рамките на бързо развиващите се държави членки са се увеличили. Заетостта нараства, но регионалните различия продължават да са по-големи, отколкото преди 2008 г. В същото време според доклада между 2012 г. и 2019 г. броят на хората, изложени на риск от бедност и социално изключване, е намалял с 17 милиона.

Регионалното разделение в областта на иновациите в Европа се е увеличило поради липсата на инвестиции в изследователска и развойна дейност и слабости при иновационните екосистеми в най-слабо развитите региони.

Докладът също така отчита, че населението на ЕС застарява и през идните години ще започне да намалява. През 2020 г. 34% от населението на ЕС са се намирали в регион с намаляващо население. Очаква се през 2040 г. тази стойност да достигне 51%.

Столичните метрополни региони се представят по-добре от останалите региони. Между 2001 г. и 2019 г. реалният БВП на глава от населението в столичните (метрополните) региони нараства по-бързо, отколкото в другите региони на ЕС. В южната и източната част на ЕС както столичните, така и другите метрополни региони имат по-висок ръст на БВП и на заетостта на глава от населението, което води до нарастваща концентрация на икономическа дейност и заетост в тези региони. В северозападната част на ЕС обаче метрорегионите и другите региони нарастват със сходни темпове, а само столичните региони нарастват малко по-бързо.

Броят на хората, изложени на риск от бедност и социално изключване, е намалял със 17 млн. души между 2012 г. и 2019 г., което се дължи най-вече на намаляването на броя на хората в тежки материални лишения в източните държави членки. Постигането на целта на ЕС за 2030 г. за намаляване на броя на хората, изложени на риск от бедност или социално изключване, с поне 15 млн. души изисква запазване на сегашния темп на намаляване на бедността през следващото десетилетие. Пандемията обаче увеличи броя на хората, изложени на риск от бедност и социално изключване, с 5 милиона през 2020 г.

Детайлните конвергентни доклади за страните се очакват по-късно тази година.