Начев: Напомпаните цели за нисковъглеродна икономика предизвикаха енергийната криза

Той е на мнение, че България трябва час по-скоро да върви в посока децентрализация в енергетиката, посочвайки, че на нашата страна не са ѝ необходими огромни мощности, парогазова централа или друг подобен вариант. „Такива гигантски мегапроекти водят до централизиране, насочване на фокуса на влияние в даден регион и това предопределя съответните зависимости. А когато има децентрализация – малки, разпръснати мощности – тогава нашата система ще получи доста по-голяма гъвкавост, която несъмнено е нужна, не само на България, но изобщо в глобален аспект. Това е хитът – децентрализация на мощности и ние трябва да вървим в тази посока", смята енергийният експерт.

„Поскъпването на газа от 1 април няма да бъде толкова голямо, защото пазарът няма да го понесе – виждаме изтощение, а не успокоение, посочи той. – Тези цени пазарът няма как да ги поеме и е въпрос на време той да се саморегулира“. Припомняме, че "Булгаргаз" е внесъл ценово предложение в Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) за поскъпване на природния газ до около 180 лева за мегаватчас, което е ръст от 58%.

Влияние върху пазара на енергия оказва и случващото се в Украйна. По думите му пазарът реагира в две направления – първо от ситуацията и след това идва спекулативният елемент. „Спекулантите търгуват със страхове. Има ли страх, пазарът лесно може да бъде манипулиран в една или друга степен. Естествено, такива действия са неустойчиви, но периодически ще наблюдаваме скокове“, очаква Васко Начев.

Той е убеден, че няма да видим цените на нива от 2020 година, но няма вариант и да се повторят цени от порядъка на 3 хиляди долара за хиляда кубически метра газ. „Пазарът не може да издържи на такива нива. Виждаме, че независимо от критичната ситуация от случващото се в момента, от колебанието на пазара, от динамиката, цените слязоха доста надолу“, каза експертът.

Що се отнася до водената енергийна политика в ЕС, Начев заяви, че полезните ходове не са много и мерките трябва да са драстични на глобално ниво, защото „предстои преразпределение в глобален аспект на света в икономическо, политическо и всякакъв друг вид отношение“. Той смята, че въпреки динамиката преструктурирането ще отнеме време, но посочи многото неизвестни заради войната в Украйна.

Васко Начев е убеден, че полезен ход на Европа в енергийната война не съществува. „В най-добрия вариант, според пресмятанията на хартия, ако Европа се откаже от руския газ за 2022 година ще се появи дефицит от 62 млрд. куб. м газ. Просто няма от къде да дойде това количество“, категоричен бе експертът.

Той обясни, че през 2021 година Европа е внесла 155 млрд. куб. м от Русия. „За месец март са увеличени с 30% доставките от Русия спрямо февруари. На всички ни се иска при сегашната ситуация да забравим за съществуването на Русия, но това няма как да стане с магическа пръчка от днес за утре и руснаците го знаят, разбира се“, коментира Начев.

Експертът отбеляза, че Европа тръгна в посока нулеви въглеродни емисии и нисковъглеродна икономика, без да е готова за това. „Повече ВЕИ означаваше повече газ и ние се оказахме в клещите на Русия. Тази политика, която се води най-вече след 2015 година, е една от причините руснаците да се чувстват толкова сигурни в така създалата се ситуация“, заяви Начев.

Може ли да остане Зелената сделка само на хартия? Възможно ли е да има санкции, които да засегнат доставките на руски газ и нефт за Европа? Ще посегне ли на стратегическия си резерв Европа? Може ли да се балансират доставките с петрол от Иран, Венецуела, Алжир, Саудитска Арабия?

Вижте целия коментар във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да гледате тук.