Въглищата не се завръщат - плановете на Европа са временни

Войната в Украйна и ограничените доставки на природен газ от Русия водят до опасения за енергийната сигурност на Европа. Според екологичната организация Ember руският президент Владимир Путин използва газа като оръжие и може да се очакват нови спирания на руските доставки през зимата. Затова и много европейски държави започнаха бързо да пълнят своите газохранилища, за да имат буфер за отоплителния сезон, а за да постигнат това, отново заработиха въглищните електроцентрали, като така ще се освободи газ, който би се използвал за производството на електроенергия.

В момента Германия, Австрия, Франция и Нидерландия активират отново затворени въглищни централи. 

В режим на готовност за включване в системата са 14 гигавата въглищни мощности, или около 12% от общата мощност на работещите въглищни централи в ЕС. Общо инсталираните въглищни мощности в Европа са 920 гигавата.

Централите са с разрешително да работят до 65% от капацитета си през 2023 година. Това означава, че те могат да произведат 60 тераватчаса електроенергия, което е 14% от цялата произведена от въглищни централи електроенергия и около 2% от цялата произведена електроенергия в ЕС през миналата година.

Ако се стигне до включването им в работен режим - по план те ще бъдат т.нар. студен резерв и ще работят само при недостиг на електроенергия, тези централи ще емитират 30 млн. тона въглероден диоксид през 2023 година. Това представлява около 1,3% от общите емисии на ЕС през 2021 година и около 4% от емисиите в енергийния сектор през 2021 година.

Затова и от Ember не смятат, че плановете ще имат съществено отражение върху дългосрочните амбиции на Европа за борба с климатичните промени. Въглищата не се завръщат, а са само временно явление и нито една държава от ЕС на този етап не е заявила, че смята да се откаже от целите за отказ от въглища.

Германия например ще направи това до 2030 година, припомнят още от организацията. Нидерландия също не отстъпва от плановете си да се откаже от въглищните си централи до 2029 година, а Франция планира да разчита на тях само през предстоящата зима.

Еколозите коментират, че ситуацията днес показва единствено, че изкопаемите горива не осигуряват енергийната сигурност. Според тях това ще бъде катализатор за зеления преход на Европа, а не отказ от него и данните вече показват, че 19 държави от общността ускоряват зеления преход като начин за справяне с последиците от пандемията от коронавируса, намалените доставки на газ и войната в Украйна. На ниво ЕС плановете са възобновяемите енергийни източници да имат дял от 69% от производството на електроенергия през 2030 година. 

"Европа изпадна в тази критична ситуация заради грешки в енергийната политика в миналото", коментира един от анализаторите в Ember Сара Браун. Според нея страните от общността са пренебрегвали предупрежденията за голямата зависимост от вносните енергийни продукти и не са работили за разширяване на собствените си ресурси - възобновяемите енергийни източници.

Според анализаторите този път Европа научи урока си, че голямата зависимост от вноса на енергийни продукти води само до големи геополитически рискове за икономиката.