Цената на турския икономически бум

Годината е 2010 г. В Европа бушува еврокризата. Гърция почти е удавена в своята дългова криза и трябва да бъде спасявана с общи усилия. Съчувствие към Атина идва точно от Турция, дългогодишния кръвен враг: „Ние гледаме със съжаление тежкото положение на Гърция, защото гърците са наши съседи и приятели", заяви премиерът Реджеп Тайип Ердоган по адрес на Атина.

Силният човек в Анкара обаче не пропуска при това да подчертае постиженията на своето консервативно ислямско правителство - бърз икономически растеж и намаляване на публичния дълг. В този контекст Ердоган не успява да устои и на споменаването на Европейския съюз - „Турция изпълнява условията за присъединяване към ЕС по-добре, отколкото някои държави, които днес са член на съюза", припомня икономическият германски телевизионен канал N-TV думите му в свой анализ.

Докато европейските лидери обсъждат възможните спасителни планове и спорят в продължение на цели нощи за правилните посоки, турският лидер ликува. Неговият главен съветник Игит Булут пояснява в интервю за Financial Times през октомври 2013 г. какво мисли за европейците Ердоган: „Турция от ден на ден вижда по-светло бъдеще, а европейските държави, които винаги са наричали Турция "болният човек на Босфора", сега все по-бързо се движат към края си“.

Но Булут отива още по-далече: „Ако днес има референдум, 51 процента от гърците ще гласуват за напускане на ЕС и за присъединяване към Турция“. Заради собствената си сила Турция въобще не се нуждае толкова много от присъединяване към ЕС – това е всъщност есенцията на изказването. 

Процъфтяващата Турция на Ердоган, от една страна, и боледуващата Европа, от другата - тази картина, представена от турския министър-председател, вече е повредена. Турция, която несъмнено регистрира бърз икономически подем по време на управлението на Ердоган, се сблъсква с все повече проблеми, отколкото в Анкара смеят да признаят.

Икономиката продължава да расте, но не с толкова силни темпове. Ердоган трябва да осъзнае, че той действително е в състояние да повлияе на процесите в своята страна, но е безсилен срещу глобализацията. Към това се включват трудностите, които Турция и други държави с развиващи се икономики ще имат във връзка с намаляването на покупките на облигации от Федералния резерв на САЩ. Милиарди долари ще бъдат изтеглени от страната. 

Неолибералната политика на Ердоган за растеж без оглед на загубите достига своите граници. Сега се оказва, че събитията около парка „Гези“ в Истанбул през миналата година са били едва началото на нарастващото недоволство сред турците от техния автократичен премиер. Многобройните случаи на корупция и особено реакцията на Ердоган на тежкия инцидент в мината в Сома със стотици мъртви, допълват списъка на греховете на правителството на Партията на справедливостта и растежа (ПСР).

Икономическият бум и нарастващият просперитет за част от населението предизвикат истински глад за енергия. Турската консумация на енергия почти се е удвоила през последните десет години. Макар страната да разполага с разнообразие от минерални ресурси, енергийните източници са рядкост. Изобилие има от лигнит, чиято деградация се форсира при каквито и да е условия. При това се приема, че може да се стигне и до подобни фатални инциденти.

Турция има малки запаси от въглища, а нефт и газ се внасят най-вече от Иран и Русия и се заплащат с долари. Тази зависимост е особено болезнена за Турция, защото силният спад в стойността на лирата спрямо американската валута предизвика голяма дупка в хазната. Въпреки че сериозното повишение на лихвения процент от Турската централна банка се погрижи за отпускане на валутния фронт, непрекъснатото увеличаване на вноса на основни енергийни източници като нефт, газ и въглища на високи цени повишава външния дълг на Турция. Тя е принудена да харчи само за вноса на петрол около 25 млрд. долара на година.