Лихвените проценти се превръщат в „Параграф 22“ за турските фирми

Евентуално увеличаване на лихвените проценти от Турската централна банка в четвъртък би могло да се окаже по-малкото зло за притиснатите компании в страната.

От една страна, увеличение на лихвите ще ограничи понижението на лирата, което тласна нагоре разходите по обслужването на дългове в долари с над 40% през тази година. От друга обаче, ако няма промяна в паричната политика на банката, то това ще пощади пострадалите баланси на компаниите, които трябва да се справят с вече близо двойните местни разходи по заеми, посочва Bloomberg.

„За съжаление има само лош и по-лош сценарий за турския корпоративен сектор“, посочва Инан Демир, икономист към Nomura International Plc в Лондон.

Турската лира отбеляза срив спрямо долара през 2018 г., като по-зле от нея се представя единствено аржентинското песо, което означава, че политиците нямат много голям избор. Централната банка по всяка вероятност ще увеличи своята основна седемдневна репо-лихва с 235 базисни пункта до 21% според средната оценка на 23-ма анализатори, обобщена от Bloomberg.

Според Демир необходимо е увеличение от поне 575 базисни пункта, за да се стимулира валутата.

По-високите лихвени проценти, обезценяването на лирата и ръстът в инфлацията до 15-годишен връх започват да оказват своето влияние, посочват от бизнес група в турския град Гебзе – третата по големина индустриална зона в страната с над 230 000 работници и хиляди компании.

„Чуваме, че някои от нашите компании членки дори не могат да си платят сметките за тока“, посочва Наил Чилер, ръководител на Търговската камара на Гебзе. „Ако това продължи и не се намери широкообхватно решение, подкрепено от правителството, може да станем свидетели на масови съкращения“, допълни той.

Последният срив в турската валута последва конфликта между Анкара и Вашингтон за съдбата на американския пастор Андрю Брънсън, арестуван в Турция по обвинения в тероризъм. Това се добави към притесненията на инвеститорите за неконвенционалните икономически възгледи на президента Реджеп Ердоган и неговата съпротива срещу увеличаването на лихвените проценти.