Недостигът на работна ръка пречи на Хърватия да догони Западна Европа

Хърватия изпитва остър недостиг на работна ръка, най-вече в процъфтяващите морски курорти. Липсата на кадри се прибавя към препятствията пред икономическия растеж и намалява надеждите за догонване на по-развити страни от Европейския съюз.

Проблемът отразява ниските нива на заплащане, образование и обучение във все още доминираната от държавния сектор икономика на страната, което накара много млади хървати да потърсят по-доходоносна и удовлетворяваща работа в богати страни членки на Европейския съюз от Западна Европа, отбелязват анализатори.

Според Асоциацията на националните работодатели (HUP) хърватските компании не могат да запълнят най-малко 30 хил. работни места главно в туризма, който съставлява близо 20% от брутния вътрешен продукт, както и в строителството, търговията на дребно и промишленото производство.

Хърватия и други европейски туристически дестинации по средиземноморското крайбрежие не успяват да се справят с огромните тълпи от туристи, които пристигат с евтини полети и круизни кораби в разгара на летния сезон.

Туризмът в Хърватия редовно компенсира значителния търговски дефицит на страната, така че за сектора на услугите, който го подкрепя, е от съществено значение да запълни свободните работни места.

Но много други компании – както хърватски, така и чуждестранни, също предлагат възможности за работа, които никой не иска, а това възпрепятства растежа и поддържа безработицата на неприемливо високо равнище от 9,1% в момента, казват анализатори.Тя е намаляла спрямо 11,6% миналата година, но само заради напускането на много млади хървати.

“В град Сисак има видим недостиг на подготвени служители. През миналата финансова година, когато наехме 71 служители, 40 на сто от интервюираните не покриваха условията, а 43% от нашите 90 служители трябваше да преминат през вътрешно обучение“, казва Ивана Румач от италианския производител на стомана ABS.

“Хърватската образователна система не предлага програми, които да осигуряват необходимите ни умения“, съобщи компанията в комюнике.

ABS, която работи в Сисак, на 50 км югоизточно от столицата Загреб, в момента има 116 служители и цели да ги увеличи до 150 до края на настоящата фискална година до юни догодина.

Франц Летица, ръководител на Асоциацията на собствениците на ресторанти и барове в Загреб, съобщава, че през деветте месеца на 2018 г. са регистрирани 782 незаети позиции за готвачи и 1493 за сервитьори, като в града с население от 800 хил. души са били заети само 272 готвачи и 796 сервитьори.

Държавният сектор в най-новата страна членка на ЕС също е засегнат. Анкица Прашняк от синдиката на медицинските сестри казва, че Загребската университетска болница изпитва недостиг на 300 сестри, тъй като много от тях са намерили по-високоплатена работа в други страни членки на Европейския съюз.

Потенциалните инвеститори са изправени пред сходни затруднения.

„Голяма австрийска компания искаше да разшири бизнеса си в Хърватия, но заради липсата на квалифицирана работна ръка в крайна сметка избра Южна Америка, където също има бизнес“, казва Соня Холошер-Ертъл, директор на представителството на Австрийската търговска камара в Хърватия.

Не се вижда решение на хоризонта

Хърватия не е единствената страна, която изпитва недостиг на работна ръка. Други бурноразвиващи се икономики в бившата комунистическа Източна и Югоизточна Европа също преживяват изтичане на млади таланти към по-богати западни страни членки на ЕС, които се възползват от правото си на свободно движение в рамките на блока.

Проблемът обаче обяснява съмненията на анализаторите, че растежът на Хърватия в дългосрочен план ще надхвърли скромните 1-2%, необходими за достигане на западното равнище на просперитет.

Към момента икономиката на бившата югорепублика се разширява с малко под три процента на година, дори този ръст е по-слаб в сравнение с други страни от Източна и Югоизточна Европа.

Изпитващите недостиг на работна ръка компании лобират пред правителството в Загреб да повиши годишната квота за чуждестранни работници, която тази година беше определена на 38 769 разрешителни.

Но привличането на квалифицирани служители от не толкова развити икономики в Европа е трудно, тъй като те могат да намерят по-добре платена работа на запад, например в Австрия или Германия.

Средната заплата в Хърватия през септември беше 6195 куни (950,21 долара), което е доста под равнището в Западна Европа. Хърватските медии съобщават, че хървати, които работят в хотели в Австрия, печелят най-малко два пъти повече от това, което биха заработили у дома.

„Компаниите тук не могат да повишават много заплатите и така да станат по-конкурентоспособни, защото ще поставят под риск рентабилността си“, казва Томич.

Критиците твърдят, че прекомерната бюрокрация и високите данъчни ставки, запазени от комунистическото минало в Хърватия в рамките на Югославия, тромавите съдебни процедури и често променяните, непрозрачни регулации възпрепятстват допълнително растежа и инвестициите.

Макар да не се вижда решение на проблемите в Хърватия, представителката на министерството на труда Мария Кнежевич Каяри казва, че местната работна ръка далеч не е изчерпана.

Само около 60% от хърватите на възраст между 15 и 64 години са заети, което е сред най-ниските нива в ЕС.

„Вносът на служители е частично решение, но смятаме, че има възможност за преквалификация на местни граждани, за което предлагаме финансова подкрепа на бизнеса и на хора с бизнес идеи, които искат да са самонаети“, отбелязва Кнежевич Каяри.

В същото време местните компании се страхуват, че ще изпуснат нови договори. „Заради недостига на квалифицирана работна ръка някои работодатели вече трябваше да отложат бизнес сделки за следващата година. Това се превръща в много сериозен проблем“, съобщава HUP в комюнике.