Преди кризата с COVID-19: Половината фирми в България очакват спад на приходите

Компаниите имат повишен фокус върху таланта (хората) в една организация и нейното виртуализиране: осигуряване на необходимите човешки ресурси и виртуализиране както на финансовата, така и на други функции в организациите, които да работят ефективно на фона на възникналото социално дистанциране; Осигуряване и контрол на ликвидността; Честа и навременна комуникация с важни (и критични за бизнеса) заинтересовани страни с цел по-добра информираност; Насочване към оперативните подобрения, необходими в период на рязък икономически спад; Управляване на голям брой рискове и защита на активите на компанията в това уязвимо време;  Създаване на план за възстановяване след COVID-19 чрез стратегическо позициониране и използване на тези активи.

"Въздействието на COVID-19 ще бъде много значително. Това ще включва прекъсвания и закъснения в много важни традиционни вериги, което ще доведе до недостиг на предлагане, краткосрочен спад на производителността, намалени инвестиции и намалено търсене, нарастване на несигурността в бизнеса“, посочва още Силвия Пенева.

Основните заключения в годишния Доклад на Делойт Централна Европа, направени преди кризата с коронавируса включват:

Забавен растеж на БВП в първото тримесечие и отрицателен за следващото тримесечие

Финансовите директори очакват БВП да нарасне средно с 2% през 2020 г. в сравнение с 2,3% през 2019 г. Също така се усеща спад от 10 процентни пункта в дела на финансовите директори, които очакват растежът на БВП да надхвърли 2,5% (от 40% до 30%). В България 35% изразяват позитивна нагласа по отношение на растежа на БВП с над 2,5%, като тези цифри претърпяват допълнителен спад поради COVID-19.

Увеличаване на очакванията за безработицата

В периода преди COVID-19, повече от една трета (36%) от финансовите директори очакват безработицата да се увеличи през следващата година (за България този процент е 38%), надвишавайки дела от анкетирани, които смятат, че ще намалее (24% средно, в сравнение с 49% на ниво България).

Нарастващи нива на несигурност в бизнеса 

Въпреки че делът на финансовите директори, които казват, че има високо ниво на несигурност, не е значително по-голям от този през 2019 г. (от 35% на 40%), от 2018 г. се наблюдава 9 процентни пункта увеличение. Делът на тези, които казват, че несигурността е ниска през 2020 г. (8%) е спаднал от 11% през 2019 г. и 12% през 2018 г.

Специален фокус на проучването за 2020 година са били изменението на климата, както и равенство на половете и социално включване.

По-голямата част от финансовите директори потвърждават, че техните компании се чувстват под малък или никакъв натиск от заинтересованите страни - инвеститори, банки, клиенти, регулатори, мениджмънт и служители - да предприемат действия по отношение на изменението на климата. Между 59% и 88% от анкетираните са на това мнение. Независимо от сектора на респондентите, банките и заемодателите обръщат най-малко внимание на изменението на климата, когато вземат решения за работа с компаниите на финансовите директори. Изненадваща част от участващите финансови директори (между 40% и 69%) споделят в проучването, че техните компании нямат поставени цели за емисии. След COVID-19 натискът от заинтересованите страни би могъл да се засили значително, прогнозира се в доклада.

По време на проучването 28% от участващите финансови директори са посочили, че имат официална стратегия за равенство на половете и социално включване, докато 40% казват, че техните организации използват механизми като бюлетини и интранет, за да разкажат на служителите си за този си подход. Повече от една четвърт (27%) споделят, че стратегията и визията на организацията за равенство на половете и социално включване са добре познати на служителите. На въпрос за това кои аспекти са сред стратегическите им приоритети за следващите три години, най-голямата част (50%) отговарят, че половото равенство е най-важното. Що се отнася до действията, които организациите предприемат за насърчаване на равенство на половете и социално включване, най-популярното (подкрепено от 30%) е разработването на визия и набор от ценности за цялата организация. Следващото най-популярно действие (32%) е осигуряването на гъвкави работни условия.

Констатациите, изложени в този доклад, представляват становищата на 558 финансови директори, базирани в 12 страни от Централна Европа: България, Хърватия, Чехия, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Сърбия, Словакия, Словения и Украйна.

Проучването е проведено между септември и декември 2019 г.