И Унгария ще поема контрола върху енергийни фирми в случай на криза

Унгарският премиер Виктор Орбан подписа декрет, който позволява на правителството да поема контрола върху енергийни компании в случай на енергийна криза. Подобна мярка вече предприе и Германия.

Текстовете на унгарския декрет се отнасят до ключови фирми, производители и доставчици на електроенергия, както и от газовата и петролната индустрия, мини и топлофикационни дружества, включително и оператора на газовата мрежа в страната FGSZ, посочва Ройтерс. Това ще позволи на властите да управляват енергийните доставки в кризисна ситуация.

Русия осигурява 85% от вноса на природен газ за Унгария, като основната част (към 3,5 млрд. куб. метра годишно) от тези доставки минават по "Турски поток" и през територията на България. През Австрия Унгария получава и около 1 млрд. куб. метра газ от "Газпром". Към края на юни страната е нагнетила 2,7 млрд. куб. метра газ, или почти 40% от капацитета на своите газохранилища.

Унгарската енергетика е силно зависима и от вноса на руски петрол (65% от вноса). По тази причина и Будапеща дълго време се противопоставяше на забраната за внос на руски петрол в ЕС въпреки предоставеното от Брюксел изключение.

Източници на световните агенции коментираха, че по време на ключовата среща в края на май, когато ЕС забрани вноса на руския петрол, Орбан е поискал гаранции за страната си при пълно спиране на доставките, но от руска страна.

Анализ на Центъра за изследване на демокрацията, цитиран от EurActiv, обаче показва, че страните от Централна и Източна Европа изобщо нямат нужда от отстъпките, които получиха. Опцията само дава възможност за нелегален внос на руски петрол в общността, посочва авторът Мартин Владимиров и припомня, че доставките по петролопровода "Дружба" са спирали и преди и страните, които зависят от него, са успели да намерят алтернативи.

През терминала на хърватския о. Крък могат да бъдат доставяни достатъчно количества петрол за рафинериите в Унгария, Чехия, Хърватия и и Словакия, се казва още в анализа. И четирите държави, заедно с България, получиха изключение от забраната за внос на петрол от Русия до края на 2024 г.

За страната ни обяснението беше, че е нужно време за технологичната настройка на рафинерията в Бургас за смяната на използвания петрол. И петте държави коментираха и разходите, които са необходими, за да се откажат от използването на руски петрол.

От изключенията за петролопровода "Дружба" могат да се възползват Германия и Полша, но те се отказаха, припомня още Мартин Владимиров в своя анализ. Данните на Центъра обаче показват, че Германия реално е страната, която е най-уязвима по отношение на енергийната сигурност. Рисковете за страната се увеличават още от 2014 г. с анексирането на Крим от страна на Руската федерация. Берлин обаче задълбочи зависимостта си от руския природен газ, а горивото е основно за германската икономика.

Москва влияе върху решенията на Германия в енергийния сектор през последните години, посочва още енергийният експерт и допълва, че има "крещящи дефицити" в управлението на сектора, които се използват умело от Кремъл.